„Стъкленият меч“ виси над главата на Мер Бароу – каква ли съдба я очаква?…

„Но има приятели, които аз бих предала, животи, които аз бих пожертвала заради собствените си победи. Правила съм го преди. Не е трудно да оставиш хората да умират, когато смъртта им дава живот на нещо друго.“

В продължението на „Алена кралица“ Мер се впуска в търсене на новокръвните, докато сама се опитва да намери място в този нов свят, който създава. Чийто основи сама полага. И всичко това на една линия с обърканите й чувства към един крал и един бивш принц. Както и с вътрешната й борба да не се превърне в чудовището, срещу което се бори.

Книгата е изпълнена с много екшън, динамично действие – имаме прескачане от едно приключение в друго буквално през 50 страници – както и много повече сцени с демонстриране на дарбите на новокръвните. Битките са по-зрелищни, а жертвите – още по-големи от преди. Някои врагове ще паднат, някои приятелства ще се променят, много семейства ще бъдат разбити. Старите порядки и закони ще бъдат отхвърлени, а нови съюзници ще се появят на хоризонта. А когато всичко това ескалира, финалът ще ви остави без дъх и жадни за още!

„Ако съм меч, то аз съм меч, направен от стъкло, и чувствам как започвам да се разбивам.“

Като забележки ще посоча постоянното „мрънкане“ на Мер – знам, че има нелека съдба, но както Кал каза ако не се изявява като студенокръвен лидер, то ще бъде мълчелив мъченик, понесъл бремето на света на плещите си. Освен това прекалено много мисли отдели по Кал, особено в моментите на рисковани ситуации, когато животът им зависеше от пълната й концентрация. А и лутането й между фалшивия образ на Мейвън и привличането й към огнения принц ми дойде малко блудкаво на фона на войната и съпротивата.

Колкото до самия Калоре – неговата вътрешна борба бе някак по-реална, по-истинска. Сам искаше отмъщение, сърцето го дърпаше към Мер, а умът – към убежденията, набити му в Сребърния двор на аристократите. И макар с леко закъснение и известно колебание, накрая успява да вземе възможно най-добрите решения според ситуацията.

Без блясъка на сребърния живот в замъка, тежката участ на Червените и суровата действителност на изгнанниците изпъкват още по-ярко в тази книга. Жестокостта на Сребърните се изостря, а търпението на Червените съвсем привършва, докато „малкото мълниеносно момиче“ не повежда битката на всички възможни фронтове. Но дали това ще й даде мечтаната победа? Или войната, която е започнала, но не разбира съвсем, ще я погълне цяла в своя хаос?

„Защото със сигурност се задава буря независимо дали предизвикана от мен или от някого другиго. И нямам представа кой ще доживее да види зората.“

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: