Краят на дните започва с „Ангелско нашествие“

Апокалипсисът е дошъл. Ангелите са на земята. И съвсем не са дошли, за да ни спасят – разрушени градове, избити хора, неизвестно бъдеще и жестоко настояще. Това носят след себе си крилатите нашественици и то без никакво обяснение. Никой не знае защо са тук и защо нападат човечеството. Никой не знае защо изчезват деца. Никой не знае дори защо ангелите се бият помежду си, но именно така Пенрин среща Рафи – наблюдавайки героичната му битка срещу събратята му. След като ангелът губи своите крила, а сестрата на Пенрин е отвлечена, двамата са принудени да сключат крехък съюз, за да оцелеят и да си върнат загубеното. И така започва едно краткотрайно във времето, но пък динамично и изпълнено с приключения, пътешествие до гнездото на ангелите в Сан Франциско. По време на това пътуване нетипичното дуо се изправя пред непознати същества, среща зараждащата се Съпротива, сблъсква се с човешки и нечовешки неприятели. Пенрин трябва постоянно да си напомня, че Рафи не е човек, макар падналият ангел бързо да възприема човешките привички и навици. Самата аз не знаех до последно какво да очаквам от Рафаил като поведение и отношение, макар да бях сигурна в едно – че не би проявил явна жестокост към хората. Дори когато бе груб към Пенрин, подозирах за скритите му мотиви и причини.

Тук иде ред да поговорим за отношенията между главните герои – хареса ми, че липсваше типичната любовна драма. Вместо това станахме свидетели на постепенното затопляне на взаимоотношенията им, на бавното изграждане на привързаността и лоялността им един към друг. Така че, когато идва краят и кулминацията в битките и преследването на целите им, реакцията на Рафи към ранената Пенрин не е никак изненадваща, но дори е леко затрогваща.

Самата Пенрин много ми хареса като образ – макар да изпитваше страх и колебания, остана силна духом, а физическата й подготовка за самоотбрана й бе от неоценима помощ в битките и самозащитата срещу опасностите на новия свят. Остана лоялна към разбитото си и доста шантаво семейство до самия край и дори намери място в сърцето си за още един човек, за когото да я е грижа – макар и този човек да е ангел в основата си. И въпреки, че прояви безразсъдство и открита глупост на няколко пъти (когато насреща има опасност, ами не тичай към нея… примерно), ми допадна благородният й и безкористен характер.

Историята е повече от пленителна, действието прескача от сцена в сцена с такава скорост, че не усещаш кога е дошла последната страница. Героите са интересни и открояващи се, а постапокалиптичният свят е просто спиращ дъха – така добре измислен и представен, подробно описан, напълно реалистичен. С напредването на историята се разкриват тайни и планове на нашествениците, за които никой не подозира, а също и откриваме, че на ангелите не са им толкова чужди човешките чувства и желания, колкото и да се мислят за по-висши същества.

Книгата е удивителна и напълно поглъща читателя в своя свят още с първата страница. Нямам търпение да открия какво се случва в следващите книги и как всъщност ще приключи историята за Пенрин и краят на дните.

~ * ~

Оценка на книгата:

2 коментара

  • Боби

    Това е любимата ми част от трилогията. За съжаление обаче другите две не я наградиха. Но това няма да го коментирам тук 🙂
    На мен също ми хареса как се развиха отношенията Рафи-Пенрин. Но някак си останах с пръст ръка в края на трилогията хахах 🙂
    Спирам, защото не мога да се абстрахирам от другите части и не искам да издавам повече.
    Чудесно ревю!

    • Кали

      Много ме запали тази книга, признавам и аз.
      Колкото до края на трилогията – ще си говорим пак в сряда 🙂
      Благодаря ти за милите думи ❤️

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: