Всичко си има край, дори и Апокалипсиса в „Краят на дните“

С всяка следваща книга в тази вълнуваща трилогия авторката не само засилва темпото на действието, поставя нови изпитания пред героите си, създава нови ужаси и кошмари за читателите, но и успява в същото време така да подкладе интереса към нейната представа за Апокалипсис, че човек просто няма избор освен да се пресегне към следващото заглавие в поредицата. Но когато идва „Краят на дните“ какво ни остава? – ще ви кажа какво, едно душевно удовлетворение и вътрешен мир. Защото хепи ендът съществува и е само зад ъгъла – след има-няма няколко стотин страници преследване и бой с ангели, скорпиони-скакалци, шестглави чудовища, бесове от самия Ад и какво още?… А, да – самите подивели хора се избиват помежду си! Изобщо идилия, паднала от ангелските небеса.

Пъклените кроежи на Уриил съвсем биват разкрити, а самият архангел си получи заслуженото в края на голямата битка. Белиал – той е от онези антагонисти, които като им чуеш историята, мотивите зад безмилостността им, и няма как да не изпиташ поне капка състрадание към тях. В случая Белиал дори ми стана симпатичен и много съжалих горката му съдба. Но в замяна на жертвата му – била тя доброволна, или не – демонът получи почетно изпращане в Отвъдното, а за един Паднал каква по-голяма утеха от това след всички преживени несгоди?

Вътрешната битка на Пенрин между погнусата, ужаса и страха от чудовището, в което са превърнали сестра й, и изконечната сестринска любов, която неимоверно изпитва, се задълбочава, а след това започва постепенно да се накланя в полза на любовта, виждайки борбата, която детето води на свой ред вътре в себе си. Пейдж съвсем не е чудовище по душа и това окончателно печели сестра й на нейна страна. Пък и майка им много умело се справя с грижите над двете момичета, докато стабилно си кукурига по улиците на разрушения Сан Франциско. Още малко и ще ви се прище такава майка зад гърба, ако се изправяте пред Апокалипсис, смъртна заплаха или най-обикновен крадец. Но вътрешните терзания на Пенрин не приключват със семейните драми. Към тях се присъединяват и невъзможните й чувства към един паднал ангел напът да си върне крилата. Но Рафи, макар да отвръща на чувствата й, все още се води от ангелските си принципи и е твърдо решен да напусне Земята и човешката дъщеря, завъртяла му главата, веднага след като победи Уриил. Само че бъдещето крие други планове – Рафи ще става земевладелец… или пък беше свинар 😃

Шеметните приключения на двамата ни любими герои са по-нажежени отвсякога – буквално биват погълнати от адските огньове! Страница след страница Пенрин и Рафи не могат да спрат дъх да си поемат, камо ли да се наспят, а оцеляването на световете им упорито държи да остане на техните плещи. Враг след враг се изсипват на прага им, тъкмо приключат с една битка и се задава следващата, но спасение има и дебне отвсякъде. Разбира се, обаче трябва да се потрудят за него. С кръв и пот, сълзи и болка, жертви и компромиси. Още със самото си кацане на Ангелския остров двамата започват едно „Нефилтрирано, неуправляемо и определено неотрицаемо велико!“ пътешествие, което ще ги изведе физически относително невредими, макар и с белязани души и сърца, от другата стана на Края на дните. А там напълно заслужено ще ги чака всичко, за което някога са дръзвали да си мечтаят. Включително и възможността невъзможната им любов да стане възможна.

Ти ме прие точно какъвто съм, без значение дали изобщо имах крила. Дори когато бях с демонските, никога не ме погледна със съжаление. Никога не трепна в лоялността си. Такава си ти – моя смела, вярна и любима човешка дъщеря.

Именно това най-много ми хареса във финалната част от трилогията – освен, че имахме много подобаващ щастлив край без излишни мелодрами и лигави любовни сцени, Пенрин наистина показа една стоманена лоялност, но не само към своя паднал архангел. Момичето се изправи срещу всичките си страхове, обърна гръб на паниката и здравия разум и с риск за собствения си живот и този на семейството си се впусна в защита на човечеството. Да, остана вярна на Рафи, но и за миг не изостави и хората, колкото и ужасни простъпки да имаха те. Беше готова да се изправи срещу любимия, ако това означаваше да сложи край на клането на хората си. Само че не й се наложи да го прави, защото Рафи излезе истински герой по моите стандарти и макар да му отне малко време, си намери акъла и се взе в ръце.

И така, напълно подходящ завършек на историята, оставящ героите ни да се оправят сами в постапокалиптичния свят, наследен от ангелите. Важното е, че никой съществен не умря, любовта възтържествува, екшънът беше на макс, а книгата се чете леко и гладко като масло и мед – и взех, че огладнях. Ама това са те радостите на един книгоман – щастлив край и нещо сладичко 😇

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: