Приключенията на Пенрин продължават в „Ангелски свят“

Ще бъда откровена и ще си призная, че втората книга ми вървеше малко мудно в сравнение с първата. Липсваше ми динамиката, рязката смяна на обстановката, шеметното прескачане от едно приключение в друго. Но това съвсем не значи, че Ангелски свят не е хубава книга, дори напротив – прочетох я също толкова бързо, колкото и Ангелско нашествие. Четенето върви гладко и не усещаш кога си стигнал до финалното изречение. Освен това в продължението на историята за Пенрин получаваме много отговори на въпроси, които не сме и осъзнавали, че таим – благодарение на меча на Рафи (Мечо Пуки!) виждаме проблясъци от живота на архангела, от мислите му, вникваме в скрития смисъл зад действията му. Разбираме съдбата на Пейдж след като е отвлечена от ангелите, разбираме и как шантавата майка на Пенрин винаги изникваше от нищото, неотлъчно следвайки дъщерите си по петите. Наред с това Пенрин разкрива тайните машинации на Уриил, целящ единствено да се докопа до властта без оглед на щетите над Земята и нейното население. Тайните, които разкрива „малката човешка дъщеря“ могат да се окажат смъртоносни и апокалиптични дори и за вече постапокалиптичния свят, в който живеят героите.

И докато се опитва да спасява света (несъзнателно) и малката си сестра (съвсем съзнателно) Пенрин води вътрешна борба и със себе си – опитва се да възприеме съществото, в което са превърнали Пейдж, и да открие седемгодишното дете вътре, което наднича иззад все още човешките очи на сестра й. Разкъсвана от вина и отчаяние, страх и ужас, Пенрин се опитва да помогне на всички, защото все още има съвест, все още човешкото в нея не е поддало под напора на инстинкта за оцеляване. Което и обяснява защо се забърква в толкова много неприятности за толкова кратко време. Тя е героят в този нов Ангелски свят независимо дали й харесва или не. Но не героят, който спасява всички в края на деня, а онзи, който се бори с все сили, за да дари с усмивка едно малко дете, да върне една съкрушена майка на семейството й и да опази един архангелски меч от лапите на враговете, като в същото време го кръщава с нелепото име Мечо Пуки. А това, че междувременно човешкото в нея е развило чувства към неправилния.. ъ-ъ.. ангел, съвсем не бива да ви изненадва. Все пак и аз се зарадвах, когато в историята триумфално се завърна Рафаел.

И като споменах славния архангел – Рафи изглежда вече е усвоил до съвършенство своите нови прилепови крила и повече от всякога желанието му за мъст и справедливост настоява да бъде удовлетворено. В мига, в който той се появи отново активно в историята, действието ми потръгна по старо му и бях повече от щастлива да чуя характерните му арогантни забележки и подмятания към Пенрин, закачките му, но и ужасът да научи новото име на славния му меч. Изглежда архангелът също не е останал безразличен към човешката дъщеря и ще ми е много интересно да видя как ще се развият отношенията им във финалната част на историята. Защото, когато му е данен шанс да си върне крилата, той избира да спаси Пенрин от лапите на развилняли се ангели воини. И това, ако не е любов…

Краят на продължението ни оставя отново на ръба на търпението, защото както изглежда приключенията на героите съвсем не са привършили. Има още какво да се случи, да се разкрие, да се развие дори. Още тайни, още битки за водене, още чувства за признаване. Изобщо още – искам още от Пенрин и краят на дните и го искам сега!

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: