Любов и истина зад приятелствата с облаги на „Джамейка Лейн“

С радост предвкусвах тази история, защото още в „Лондон Роуд“ имаше подсказка коя ще е следващата двойка, паднала „жертва“ в лапите на любовта. Но с навлизането в сюжета започна да се образува един тежък камък в стомаха ми, защото взаимоотношенията между Лив и Нейт удариха твърде близо до дома както казват американците. Въпреки това четях с голямо любопитство развитието на драмата, тъй като всички сме наясно как завършват подобен тип връзки – с разбити сърца или щастливи семейства. Нямаше кой знае колко голямо поле за импровизиране в тази област, но това не попречи на Йънг да създаде емоционално наситена и изключително красива драматична история. И да, играчът се оказа изигран, а духовете от миналото бяха успешно прогонени и оставени да почиват в мир – точно там, където им бе мястото от самото начало.

Оливия е младо, интелигентно момиче, преживяло лична загуба в миналото, но със стабилен гръб в лицето на своя любящ баща, доведена сестра и нови близки приятели. Сред тези приятели е и Нейт, единственият човек, който идеално разбира вътрешния свят на Лив и който й помага да се отърси от парализиращата й неувереност и стеснение от общуването с противоположния пол. Двамата са повече от най-добри приятели, те са като брат и сестра. Силно привлечени един към друг брат и сестра, но без противния елемент. И точно когато двамата са по-близки от всякога в емоционален план, им хрумва „гениалната“ идея да започнат сексуални уроци за Лив. Нужно ли е да ви казвам накъде отива всичко това?! Особено имайки предвид дългия списък на Нейт от еднодневни авантюри. Той не е типичният играч, играещ играта заради удоволствието от лова, а играч, принуден от обстоятелствата да пази собственото си сърце от раздиращата болка на любовта. И колкото и да му влизаме в положението, бива ли когато виждаш със собствените си очи какво стои пред теб да лъжеш и себе си, и човека, който е всичко в твоя живот?! Ето защо бях толкова щастлива, когато Лив поизмъчи осъзналия се Нейт няколко седмици преди да му даде втори шанс. Хареса ми как въпреки силните й чувства и опостушителната любов, която изпитваше към него, не се поддаде на машинациите и думите му, докато не получи желаното доказателство, че той наистина е неин и само неин. Разбира се, когато всички близки приятели и роднини решиха да започнат да се месят в отношенията им, останах леко подразнена (както винаги в подобни ситуации), но и тук Оливия се показа достоен за уважението ми борец – добре де, и мъъъничко инат – и им даде да разберат на тия нахалници. Определено Йънг умее да изгражда силни, независими и много стабилни женски образи, които не се оставят на пълния емоционален контрол на хормоните си, а си налагат да действат разумно и рационално под напрежение – е, поне в по-голямата част от случаите. Все ще се намери някоя, която да избяга при вида на болен роднина, или пък да поиска да се раздели с приятеля си, защото е в цикъл – жени сме, случват се и такива недоразумения 😇

Поредният скъпоценен камък в короната на Саманта – красива, емоционална, драматична и забавна, и както винаги изцяло истинска история за любовта и човешките взаимоотношения в този забързан, сив свят. История, която ни учи, че дори сърдечните мъки са болка, която трябва да усвоим, за да познаем истинското нещо, когато се изпречи на пътя ни 🙂

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: