„Утрото идва навреме“ за тези, които умеят да чакат

Обожавам истории за пътуване във времето! Което ме наляга на мисълта, че може би е крайно време да се запозная и с „Друговремец“… Но днес ще ви говоря за „Утрото идва навреме“ и невероятно сладката история, която представлява тази книга. Много ми хареса как бяха преплетени мистика, семейна тайна, първите любовни трепети и мъъничко научни изследвания, за да се обясни феноменът пътуване във времето. Но най-вече сюжетът преливаше от чувства и емоции, напълно обрисуващи взаимоотношенията в едно семейство, както и обществените норми и разбирания през различните десетилетия на миналия век. Едно чувство обаче си остава универсално през всички епохи и ако сме достатъчно смели да му се отдадем до край, то то ни връща обратно към корените и местата, на които наистина принадлежим. Връща ни към любимите хора. Можете ли да се досетите за кое чувство говоря? 🙂

Аби постъпва в Уисконсинския университет много скоро след смъртта на обичната си баба Шарън – жена, която й е дала почти толкова много, колкото и собствената й майка. Тъжна и обезверена, Аби все пак решава да продължи мечтата на баба си и се записва в университета, където Шарън също е получила своето висше образование. Не само това, ами е настанена и в стаята, в която е живяла Шарън. Както се казва – „Савпадение? Не мисла!“. Още през първата си нощ в „Елизабет Уотърс“ Аби преживява първия си скок във времето, отивайки назад, назад в далечната 1980 година. А след това и в 1970та. Тук тя се среща с професор Смит, ключова фигура в разследването на нейното пътуване във времето. И докато за него това е една от поредните им срещи, то Аби го вижда за съвсем първи път. Което значи че връщането й назад тепърва започва. Объркана и изплашена, Аби се озовава в 1961, където въпросите и загадките се увеличават, когато среща друг пътешественик – Уил. Той обаче идва от миналото и прескача през годините напред и очевидно също вече е срещал Аби преди. Но никой не смее да разкрие никаква съществена информация за миналото, настоящето и бъдещето на Аби от страх да не повлияят на предстоящи и минали събития. Объркахте ли се? – ами представете си тогава какво изпитва горкото момиче в този момент. Сама, изпълнена със страх, паника и отчаяние, Аби продължава пътя си назад, за да преживее сладко-горчиви моменти с хора, които никога не е и подозирала, че ще срещне или пък още повече, че ще опознае и ще превърне в свои близки приятели. В далечното минало Аби открива и любовта, и щастието, на които не се е и надявала, че може да я чакат някой ден в бъдещето. Но най-вече младото момиче разкрива смисъла зад неспирното си лутане между десетилетията – погребана семейна тайна измъчва жените в нейната рода и тя е единствената, която може да изрови скелетите от килера и да даде покой на разбунените семейни духове. Дали пък мистична енергия не желае да събере отдавна разбито семейство? И дали същата тази енергия не е чула воплите на две разбити сърца, разделени от век, но събрани от любовта? И какво ще се случи с нашите пътешественици след като пътищата им неизменно ще се раздалечат от годините и неспособността им да контролират скоковете си във времето? Толкова много въпроси – един начин да научите отговорите 😉

Красива и нежна, сладка и изключително приятна история за първата любов, силата на семейните връзки, разкриването на отдавна погребани тайни и мистицизма на пътуването във времето. История, която ще изпълни цялото ви същество с положителна енергия и приятни моменти на четене. Може и да се просълзите, особено ако си падате малко безнадежден романтик като мен. Увлекателна и динамична, леко драматична и изпълнена с истински емоции и сладка романтика, тази книга е подходящо попълнение към любимите ви четива за странстващи във времето герои. Няма да ви отегчи или разочарова нито за миг. Дори напротив – ще ви трогне и завладее до последната си страница.

И докато не съм забравила (защото предния път пропуснах да го спомена в ревюто на „Толкова близо до хоризонта“) – Фиделия Косева, адмирации за поредната изключително красива и напълно в контекста на историята корица, от която не мога да отлепя очи! Искам да има повече хора като теб ❤

И накрая, но не на последно място, искам да благодаря на издателство Ера за предоставената възможност, а така също и че все пак са се наели да открият и доведат на българския пазар тази толкова невероятна книга 😊

~ * ~

Оценка на книгата:

3 коментара

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: