„Индия Плейс“ дава втори шанс на една феноменална любовна история

Започвам аз да чета „Индия Плейс“ без изобщо да си правя труда да погледна анотацията – идея си нямах за коя ли двойка ще ни разкаже този път Саманта. И както си чета тази, главната героиня, някаква си Хана, споменава за сестра си Ела и брат си Брейдън… всичко е наред, ще ви дам секунда да осмислите информацията. Аха, точно тази Хана! Буквално изкрещях в притихналия и празен апартамент „Ама това онази Хана ли е ?!“. Да, да – същата. Само че пораснала, самостоятелна, повече от привлекателна и за огромно наше съжаление с все така разбито сърце от 5 години насам. По дяволите, Марко! И да – след като разбрах за коя Хана се разказва нали не си мислите, че любопитството ми издържа повече от 5 секунди преди да отворя анотацията на книгата, за да разбера, че мъжът на Хана е не кой да е, а въздесъщият Марко Д’Алесандро?! Те така вече една идея по-спокойна и много нива развълнувана от предстоящото аз продължих да чета. И трябва да призная, че „Индия Плейс“ е може би най-силната и най-емоционално заредената история до този момент. Поне лично за мен.

Сагата за Марко и Хана ни вълнува още от „Лондон Роуд“ насам. Е, сега когато малката сестра на Ели е вече голяма жена със самостоятелен живот разбираме, че драмата между нея и първата й любов се е задълбочила неимоверно много, оставяйки толкова пулсиращи белези, че дори пет години по-късно Хана все така продължава да се бори с последствията. Милата, добродушна, нежна и откровено казано крехка Хана е понесла на плещите си минало, което малко по малко изяжда всички шансове за нормално бъдеще на девойката. Докато не се появява Марко. Чувствата между двамата са все така силни, изпепеляващи и напълно невъзможни за отричане. И този път младият мъж няма никакво намерение да пропилее шансовете си с любовта на живота си. Трябва да призная, че бе изключително сладко и романтично, макар и леееко граничещо с тормоз, преследването му, докато Хана се реши да му даде втори шанс. От друга страна както винаги бях крайно подразнена от вмешателството на всички околни и най-вече на колежката на Хана, която не само че раздаваше лична информация за приятелката си без оглед на нейното мнение и чувства по въпроса, но и си позволи да я съди и да избира страна в един конфликт, за който не знаеше абсолютно нищо по начало! Проблемите, с които трябваше да се справя Хана, още повече когато сама си бе наложила да го прави без външна помощ и подкрепа, си бяха достатъчно травматизиращи и без чужда намеса в личните й дела!

Този път изобщо не мога да се сърдя на героинята, че позволи толкова дълго страховете й да я водят и да застрашат връзката й. Хана напълно осъзнаваше степента на пораженията, които нанасяха вътрешните й комплекси върху отношенията в живота й, но понякога човек „чувства каквото чувства“ и нищо не можем да направим по въпроса, освен да продължим да се борим срещу ирационалните си емоции. А Марко – той бе крайно търпелив и борбен, и нежен, и чувствителен, и дори когато се отказа от борбата сам не си вярваше в това. И той имаше за какво да изкупува грехове, но факт бе и че определено бе израснал като истински мъж, знаещ какво иска и как да го получи. А не е ли това най-важното в края на деня? 🙂

Определено това е най-любимата ми история до този момент. Имаше си всичко – хумор, драма, сърцераздирателни моменти, както и не малко такива, стоплящи душата на читателя и разтапящи и най-критичното око. Битката на Хана и Марко бе много по-истинска и реална от всеки друг проблем, представен в тази поредица. Или поне аз така го почувствах. Болката, страховете и последвалите препятствия на пътя на любовта само направиха сюжета по-добър отколкото вече бе. Извън всякакво съмнение е, че ще симпатизирате до самия край на тези двамата, ще бъдете до тях докато борят ужасите от миналото и ще се радвате на постиженията им в настоящето. Ще ги обикнете от край до край с всичките им недостатъци и неволи. Но и няма как иначе да е с автор като Саманта Йънг ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: