Оливър Боудън прехвърля на книга епичния сблъсък между тамплиери и асасини в епохата на Ренесанса

„Аз ще те напътствам, Ецио. Но първо трябва да се научиш да разтваряш съзнанието си и винаги да помниш следното – нищо не е истина. Всичко е разрешено.“

Това е едно изключително нетрадиционно за мен четиво, но трябва да знаете, че макар двете ми леви ръце да не ми позволяват да се наслаждавам на съкровените си желания, много обичам игри от типа на „Tomb Raider“, „Need for Speed“ и разбира се – „Assassin’s Creed“. Така че щом не мога да играя, какво ми пречи да чета, нали?! А доколкото разбирам, пък и проверих в YouTube след прочита на историята, книгата следва плътно сценария на играта, така че читателят наистина има усещането, че е част от сюжета. Катерим се по стени, прескачаме от покрив на покрив, убиваме разни (лоши!) хора – абе живот си живеем. И макар това да не е типичният ми избор за четиво, не мога да кажа че скучах и за миг. Е, липсваха ми любимите емоционалност, сложност на персонажите и разтърсващ любовен романс, но пък затова получих солидна доза екшън, шеметно развитие на действието и справедливост срещу неправдите. Ах, как обичам справедливостта! Освен това на моменти събитията в книгата много ми напомняха такива, които вече съм виждала в сериала „Демоните на Да Винчи“, който обожавам!, така че това бе още един плюс за мен. 🙂

Ецио Аудиторе е момче, принудено от обстоятелствата да се превърне в мъж и да зареже безгрижния живот на богат благородник твърде рано, станал жертва на интригите между Тамплиерите и Орденът на асасините. Заслепен от жаждата за мъст, той тренира дълги години, за да се превърне в безпощадна машина за убиване. И въпреки това през цялото време успява да въдвори справедливост там, където бедните и слабите са безсилни пред машинациите на управниците си. Но пътят на асасин му коства много жертви, най-голямата от които според мен е загубата на първата му и най-истинска любов, както и пропуснатата възможност да създаде семейство в разцвета на силите си. Това е може би едничкото нещо, което не ми допадна в книгата, и то изцяло се дължи на факта, че съм непоправим романтик – очевидно Ецио таеше дълбока и неизличима любов към Катерина и въпреки това не предприе нищо за да си я върне обратно. Затова пък безуспешно се опита да я замени с няколкото красиви жени, пресекли пътя му през годините. Мисля си, че така както опази майка си и сестра си след нападението над имението им, можеше по същия начин да опази и Катерина, ако я бе направил своя жена. Нооо какво ли разбирам аз от влюбени асасини 😁

Книгата сама по себе си е едно невероятно приключение по мое мнение. Най-големият й плюс е, че помага на такива като мен да станат част от играта, част от историята по един нов начин, който смея да твърдя е мъъъничко по-добър от този на самата игра. Да не забравяме и пътуването из автентичната атмосфера на Флоренция, Венеция и Ватикана! Определно смятам да прочета и останалите книги от серията, защото няма никакъв шанс да изиграя този екшън на екрана. И изключително много благодаря на издателство Ера, че ми позволиха да надникна в света на Ордена на асасините! ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

6 коментара

  • Гергана Васева

    Книгата е уникална!
    Всичко е някак на бързи темпове. Има болка. Има желание. Има живот. Има тайна. ВСИЧКО СИ ИМА! Не само това, но и мистерията покрай елементите е страхотно оформена и развита. Обожавам ,,Ренесанс“, повече от всички други. Но ах… Почти всички от поредицата са страхотни.
    Искрено се зарадвах на тази ти публикация! Една от най-добрите ти и най-интересни според мен. Ще чакам мнението ти за останалите (според мен ,,Черният флаг“ и ,,Подземен свят“ са доста слаби, но…). С огромно нетърпение ще те следя.

    БРАВО! 🙂

    • Калина

      Благодаря за милите думи! И на мен ми е любопитно как ще се развие приключението на Ецио и какво крие съдбата за останалите членове на Ордена. Предстои да разберем 🙂

  • bloodyrosered

    Радвам се, че ти е харесала. На мен лично ми се стори ужасно претупана и непълна. А има страхотен потенциал. Уви с такова орязване не продължих след първата.

    • Калина

      Да ти кажа нямах големи очаквания, защото знам, че е по играта, пък и после като разцъках самия gameplay в Youtube и ми стана ясно, че наистина е едно към едно с нея. Определено има за какво да се хване човек, и на мен на доста места сюжетът ми беше малко простичък и недотам развит, поради което и й дадох 3 звезди, но пак успя да ми грабне вниманието и да ми стане достатъчно интересно, че да искам да продължа с поредицата. Предполагам следващата книга вече ще си каже тежката дума дали ще остана фен или пък не 🙂

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: