Една шотландска любов се завихря на „Скотланд Стрийт“

В интерес на истината това може би е най-слабата история на Йънг от прочетените до момента. Не заради друго, а защото прекалено много ми напомняше на поне няколко други книги с подобен сюжет. Главно ситуацията между двамата, или поне работната, ми напомни на „Красива забрава“ от Джейми Макгуайър. А цялостната драма между Шанън и Коул пък малко ми напомняше на ситуацията между Джо и Кам, но с разменени роли на съдещ и наранен. Но все пак това е история за Коул, така че нямаше как да не й дам 5 звезди. Пък и към края си ме просълзи, така че това й спечели допълнителни симпатии.

Шанън Маклауд (какво невероятно име!) е момиче с лош късмет с мъжете. А последният е оставил толкова дълбок белег, та й се налага да избяга от всичко познато и обично, за да може да започне на чисто и с прояснена глава. Е, да ама новият й шеф никак не помага за наличието на ясни мисли и здрав разум. В стремежа си да го отблъсне и да си спечели малко пространство за дишане Шанън допуска грешката да осъди Коул твърде бързо и твърде повърхностно на базата на външния му вид. Но както винаги околните не могат да си държат устата затворена и носа заровен в собствения си живот и с „лека“ чужда намеса Шанън открива и бързо поправя грешката си. Йей! Всички са щастливи. И наистина историята между двама им с Коул е сладка, непринудена, лишена от излишни драми, караници и недоразумения. Младите се обичат, справят се с комплексите помагайки си взаимно и дори изживяват красиви романтични моменти. И точно когато облаците са най-розови, откаченото семейство на Шанън се намесва в картинката и обърканото момиче прави крачка встрани от съвместното щастие с Коул. А след поредната напълно дразнеща външна намеса Коул пък решава да го играе ощипана мома и тотално обръща гръб на Шанън. В тия книги хората трябва да се научат да спрат да си врат носа в чуждата работа – Рей! Тук вече малко му се изнервих на Коул – окей, всички сме наясно с драмите от миналото му, но той е истински късметлия със сестра като Джо и приятели като Кам, Нейт и Брейдън. Нима не е научил нищо съществено от тези мъже освен само как да пръска сексапил и арогантност наоколо?! Реакцията му към грешката на Шанън бе твърде остра и драматична по мое мнение, но пък видяхме за първи път в тази поредица как жена се бори за втори шанс с избрания мъж. И трябва да ви кажа, че Шанън е една доста смела жена в това отношение. Всъщност във всяко едно отношение – с такова сътресение в личен план и с толкова отвратителни и неадекватни родители това девойче е израснало с толкова много любов в сърцето, която просто е търсила правилния отдушник. И когато Коул не се държи като drama queen двамата са всъщност като изляти един за друг и така сладка, влюбена двойка.

Е, може би в крайна сметка историята заслужава една звезда надолу заради липсата на силни сътресения, но както казах това е една комбинация от Коул и Саманта, пък и поредното парченце в пъзела „Дъблин Стрийт“, така че все пак оценката си е напълно адекватна. Пък и липсата на много драма и сълзливи моменти всъщност ми дойде разтоварващо след „Джамейка Лейн“ и „Индия Плейс“. Сега като се замисля май не знам какво искам от тази история 😀 Но при всички положения трябва да я прочетете, защото без нея няма как да оцените събитията от „Найтингейл Уей“, а те са заключаващата част на една сага от романтика, любов и страст в изпепеляващи пропорции 😋

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: