Щастливият край никога не е бил така сладък, както на „Найтингейл Уей“

Историята на Логан Маклауд! Всички знаем кой е той и през какво е преминал заради любовта си към Шанън. Но аз лично не бих могла да го виня за защитническия му инстинкт. Дори бих го наградила, бих го обсипала с медали. Бих му повтаряла всеки ден как постъпката му е геройска, а системата е адски ш*бана и сбъркана, щом праща добри хора зад решетките. Защото двете години в затвора оставят своя жесток белег върху благия нрав на Логан, отнемат веселата и лека черта от характера му, правят го мрачен и безкомпромисен, коравосърдечен и напълно студен към външния свят. Както и напълно безразличен към факта кой ще топли леглото му всяка нощ.

И тогава се появява дразнещата съседка Грейс, която успява да влезе под кожата на бившия затворник като нищо друго през целия му живот. Всъщност историята започва с техните обтегнати отношения и непрекъснатите им сблъсъци на площадката между апартаментите им. Много забавни, лековати и саркастични бяха тези моменти между двамата, искрено съм се смяла с глас на разменяните им реплики. Някак химията помежду им се усеща още тогава, макар и дълбоко заровена под привидната им неприязън. Все пак двамата са достатъчно зрели обаче, та да си се притекат взаимно на помощ в най-важните моменти. Именно това най-много ме впечатли в тази история – за първи път героите се отнесоха напълно зряло и отговорно към чувствата и взаимоотношенията си веднъж щом те се задълбочиха. Разбира се имаше си драми, външно вмешателство (което както винаги адски ме подразни!) и няколко недоразумения, но за разлика от предишните двойки в поредицата, тук тези двамата бързо и почти „безкръвно“ си оправиха неразбориите и достигнаха своя щастлив край. Нямаше излишно вайкане, крокодилски сълзи и детински игри на ревност. Е, донякъде имаше детински изцепки, но източникът бе съвсем друг в тази история.

Отношенията между Грейс и семейството й доста напомняха тези на Шанън, но с тази разлика, че отново Грейс подхождаше доста зряло към проблемите си и не допусна те да се окажат фатална пречка пред любовта й към Логан. Демоните на последния пък, вътрешните му борби и предразсъдъци този път бяха напълно оправдани, имайки предвид призрака на затвора, който все така продължава да витае над младия мъж толкова месеци след освобождението му. Но с правилните хора в живота и мотивация да бъдем по-силни и отговорни, всеки от нас може да се справи с небивалиците на живота. И Логан е истинското доказателство за това.

Тази книга освен един различен аспект на любовта, ни предостави и по един малък поглед над живота на вече известните ни двойки и техния щастлив край. Което пък допринесе за романтиката и нежността на книгата, защото Логан може и да е истински мъж, но е и доста скаран с нежната си страна 😝 Истината е, че „Найтингейл Уей“ дава перфектния завършек на една поредица, която истински ме трогна, разтопи и развълнува, и определено ме накара да се влюбя в любовта. Е, може и леко да ми е завишила очакванията в личен план, но пък кой не заслужава да намери перфектната си половинка?! 🙃

Тази поредица ще си остане като една от най-любимите ми. Саманта Йънг има уникален стил и подход в любовните романи и нямам търпение да се запозная и с други нейните заглавия. Апък докато съм жива няма да спра да ви препоръчвам „Дъблин Стрийт“ и всички положителни, разтърсващи и трогателни емоции, които съдържат книгите на Йънг!

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: