(Не)очакваните последици на едно писмо, завършващо с „P.S. Все още те обичам“

Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват.
Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да й каже, че е получил любовното й писмо, настъпва истински хаос.


Нетипично, знам – защо започвам с част от анотацията на книгата може би се питате. А може би не. При всички положения ще си кажа каквото ми е на сърце – определено вече съм отбор Джон. След прочита на първа книга клонях силно към отбор Джош, ноо вече знам, че единствената истинска любов за Лара Джийн е Джон Амброуз Макларън!

Колкото и да ми е неприятно да го призная, защото наистина се опитах да дам шанс на историята, продължението на „До всички момчета, които съм обичала“ леко ме разочарова. Предимно в любовната си част. И то главно защото все така не съм привърженик на Питър. В интерес на истината във всяко друго отношение Лара Джийн се показа като зряло, грамотно, добродушно младо момиче с голямо сърце и златни ръце. И поради всички тези нейни положителни качества си затворих очите за прекалената й наивност щом стане въпрос за момчета. Но пък всички сме били на 17, всички сме откривали любовта за първи път, не бих могла да бъда чак такава лицемерка и да я съдя непрекъснато. Всъщност терзанията й бяха доста сладки и затрогващи в невинността си. Лара Джийн е една очарователна героиня, на която просто й липсва майчина ръка, за да я насочва в правилната посока. Липсва й майчино рамо, на което да поплаче след тежка раздяла. Липсва й майчиният съвет как да продължи напред. На Лара Джийн просто й липсва истинска майка.

Затова пък има комплект от сестри с коренно различни характери плюс всеотдаен баща и всички те внасят слънчев колорит и весело настроение в тийнейджърските й драми. В целия й живот. Именно моментите със семейството й бяха най-трогателни и красиви и изпълнени с емоции и послания към читателите по мое мнение. Бяха истински моменти от живота на едно сплотено семейство, макар и крепящо се едва-едва на раменете на самотен родител. Но надежда винаги има 😉

Спойлери! – Любовната част от историята обаче не ми бе по вкуса, защото все така продължавам да намирам Питър за арогантен, себичен и тотално егоистичен персонаж. Може и да се е влюбил в Лара Джийн, но аз лично не видях ни една искрена проява на тази любов. Честно казано аз също като нашата героиня вярвах (и продължавам да вярвам!), че Дженевив разиграва и манипулира бившето си гадже в своя угода. Кови беше права да се раздели с Питър. Не беше права да се събира обратно с него обаче!

Джон Амброуз Макларън от друга страна е гадже мечта! Макар така и да не задълбочиха взаимоотношенията си, сцените между двама им с Лара Джийн бяха най-забавните, най-романтичните и най-интересните в цялата книга според мен. Ето защо най-безочливо се прехвърлям от отбор Джош в отбор Джон. Пък и тук почти не видяхме очите на Джош ако трябва да съм честна, а всички знаем какво се случва с очи, които не се виждат…

Дженевив дори няма да я коментирам – озлобена комплексарка, която си изкарва лошото настроение над злощастниците, изпречили се на пътя й. Не, не я коментирам, наистина. Но ще обърна внимание на най-малката сестра Сонг – Кити. На това хлапе му трябва желязна дисциплина и може би някое и друго стряскане от авторитетна фигура в живота й, защото цялото й семейство сериозно са се провалили във възпитанието й. Недопустимо е според мен такова поведение да се толерира и дори поощрява на моменти от толкова крехка възраст. Още в предната книга никак не останах очарована от предателството й към Лара Джийн като изпрати тайно всичките й лични писма, но когато зае страната на Питър след раздялата му със сестра й съвсем ми падна в очите това дете. И не, липсата на майка не оправдава пропуска във възпитанието й от страна на останалите членове на семейството й – край на спойлерите!

Любопитно ми е как ще завърши гимназиалното приключение на мечтателката Лара Джийн. Вярвам че ни очакват още забавни и колоритни моменти със семейство Сонг. Също така не се и съмнявам, че каквито и премеждия да преживее нашата героиня оптимизмът и доброто й сърце ще я изкарат победител от всяка ситуация. „P.S. Все още те обичам“ определено затвърждава тийнейджърския дух и леката атмосфера на поредицата, но именно това е и най-големият й плюс, защото покрай неусетното четене авторката успява и да ни „пробута“ някой и друг житейски урок. Какъв е той зависи изцяло от душевното състояние на всеки читател 🙂

Искрени благодарности към издателство Ибис за предоставената възможност!

~ * ~

Оценка на книгата:

2 коментара

  • Martina Lambova

    Толкова бяха сладки с Джон, наистина! :)))
    Не съм чак толкова против Питър, симпатичен ми е, но си права, че е егоист понякога. Може би просто е прекалено добър към Джен, но Лара със сигурност заслужава повече!
    В третата част твоят тим ще спечели, надявам се!Май…

    • Калина

      Колко се радвам, че и друг споделя мнението ми :)))
      Не знам дали моят отбор ще победи или не (все пак в Здрач бях отбор Джейкъб, но… да, всички знаем как се разви тази история), а колкото до Лара Джийн – тя сама си каза, че заслужава повече, а после пренебрегна собствения си разум и пак се събра с Питър. Но сърцето иска каквото иска предполагам…

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: