Малки сладки лъжкини в една „Истинска измама“

Ще си позволя да се изразя по следния начин – бруталия, брат! Психарска бруталия! Започва ударно и продължава да дълбае в мозъка до самия си край. История, в която няма добри герои. Всъщност зависи от гледната точка, но като цяло няма положителни характери тук. Всички са страшно сбъркани в главата или крайно разглезени от семейството и обществото, или са Паоло. Всъщност може би само той е добричък – което и обяснява малката му роля в книгата.

Джул е момиче хамелеон, което притежава завидни умения на шпионин, асасин и агент на всички тайни организации, за които успеете да се сетите. И е само на седемнайсет. А може би на осемнайсет години. Като се замисля, може и да е много по-малка или пък много по-голяма – всичко зависи от това какви лични документи ще успее да задигне от случайно срещнати хора. Джул бяга от минало, с което не сме много наясно, към бъдеще, което също крие безчет неизвестни. Но в настоящия момент Джул има мисия и тази мисия носи името Имоджен Соколов. Пари, дрехи, самолетни билети – задачата на нашата героиня не би могла да бъде по-сладка. Но когато не можеш да различиш истината от лъжата и когато всички измислени истории започнат да се оплитат в главата ти, нещата могат много бързо да поемат по обратен завой. И да станат грозни. И кървави. И абсолютно психарски.

Имоджен Соколов е образ, който за мен лично не успя да придобие ясни очертания – така и не разбрах тя добродушна ли е или прикрита егоистка; позьорка или истинска активистка; мила и отзивчива или заядлива и цинична? В един момент казва и се държи по един начин, в следващия се обръща на 180 градуса. Дали пък не бе пречупена през призмата на объркания мозък на Джул? В крайна сметка всички действия на нашата антигероиня се въртят именно около Имоджен, но тя като че ли само присъства като призрачен образ в историята. Което я прави още по-интригуваща и мистериозна личност.

Сюжетът наистина е доста оригинално изплетен и разказан – буквално тръгваме отзад напред, проследяваме стъпките на Джул по обратния път до самото начало на приключението й в Мексико, разкриваме някои от измамите й, но за други все така оставаме в пълно недоумение. Краят пък ни носи нови, потресаващи открития, но и доста „забавна“ ирония, имайки предвид какъв обрат поемат последиците от действията на нашата антигероиня. Но мисля че това, което най-много ми хареса в книгата и края й, бе, че (спойлер!) лошият се измъкна безнаказано, смени си кожата и пое към следващото приключение. Това е от типа истории, а Джул е от типа героини, на които наистина не им отива да са добри, невинни и нежни по същество. Понякога трябва малко груба сила, особено когато искаш да плуваш срещу течението. А и тази книга ни дава един много важен урок – никога не подценявай противника и винаги имай едно наум за дребните момичета – не са чак толкова беззащитни, колкото ви се ще да вярвате 😉

Огромни благодарности към издателство Егмонт за предоставената възможност! ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: