„Ние, лъжците“ – роман, който предизвиква у читателя серия от малки (и големи!) изумления

Ако искаш да живееш там, където хората не се боят от мишки, трябва да се откажеш от живота в дворци.

Една история с неочакван край. Не, наистина – просто ти се взривява мозъкът! Добре де, за по-наблюдателните и внимателни читатели изненадата може и да е била очаквана, но аз лично ококорих очи, когато истината се разкри. Такъв обрат просто не можах да предвидя.

Книгата се върти около вече осемнайсетгодишната Каденс Синклер и животът й преди и след инцидента. Встъплението е интригуващо, грабващо вниманието на читателя още от първата глава. Веднага сме потопени в бляскавия свят на семейство Синклер и разбира се започва да ни гложди любопитство за малките им, мръсни тайни. Или за голямата тайна, тази, която успява да сплоти семейството накрая.

Всъщност раздорът се оказва само между възрастните, докато децата остават верни на себе си и никога не се делят заради пари, цвят на кожата или възраст. Любовта между тях е достатъчно силна, за да ги задържи заедно дори и пред лицето на смъртта.

Любовта тук се среща и в типичната й форма – като романтично увлечение между двама тийнейджъри. Гат и Каденс се влюбват въпреки всички шансове срещу тях. И решават да запазят тази любов на всяка цена. Ето така се ражда загадката в книгата.

Докато Каденс разкрива мистериозния пъзел парче по парче, тя научава нови и стари истини както за себе си, така и за семейството си. Научава, че парите стоят в дъното на всяко нейно нещастие; че майка й и лелите й ще я разделят с братовчедите й завинаги, защото не могат да си поделят наследството. Научава, че дядо й е консервативен и ограничен старец, който в мъката си вместо да сплоти семейството, става причината за неговото по-голямо разединение. Научава, че децата плащат за грешките на родителите си и че понякога правят дори по-ужасни грешки и от възрастните. Научава, че любовта лекува, но и че може да те накара да се разболееш, да оглупееш дори. Най-шокиращите й разкрития обаче остават тези за инцидента – нещо, което не бива да се случва, което е можело да се предотврати, но което и може да се прости – така разсъждава самата Каденс. И може би е права – все пак всеки има вина и солидно участие в тази семейна драма. И малки, и големи трябва да понесат кръста.

Още една изненада в края е и лекият, свръхестествен елемент, който авторката умело вплита в сюжета. Разбира се, всичко може и да е плод на объркания от вина и скръб и пропит с медикаменти мозък на Каденс, но аз лично избирам да вярвам, че това е поредният неочакван обрат в книгата. Все пак „някой някога написал, че един роман трябва да предизвиква у читателя серия от малки изумления“. „Ние, лъжците“ не ни разочарова в това отношение.

И отново – една история с неочакван край. Но и история за любов, за грешките на хората, за тайните, които ни опазват живи, за вината и начините за справяне с нея. За изкуплението. Една история за остров, който събира и разделя различните съдби, за да запази в себе си техните истории. И лъжи.

Приказката трябва да има щастлив край. Но не. Той ме напуска. Вече е мъртъв, разбира се. Приказката е свършила преди много време.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: