„Афиши в огледалото“, любов край пианото и един град, станал сцена на толкова много таланти

Цветът на страстта е сив.
Забравете за червеното: огнените нюанси
идват и си отиват толкова бързо… А пепелта
остава и сивотата й застила всичко.

Човекът обаче е така устроен, че вижда само
пламъка. Чака стихията му. Наслаждава й се.
Не мисли за пепелта.

И добре, че е така.

Не знам от къде да започна. Може би от това, че съм едно много глупаво същество, защото подходих към книгата с големи резерви. Да, да, знам – shame! с камбанка. Повярвайте ми, достатъчно зле се чувствам от този факт. Но от друга страна именно големите ми предразсъдъци направиха изненадата и удоволствието от четенето значително по-големи и приятни. И все пак – не повтаряйте моята грешка! 😉

След като си изповядах греха нека ви кажа с какво ме впечатли самата книга. Няма да задълбочавам в сюжетните линии, защото има голяма вероятност да изпусна някой и друг спойлер, а именно неизвестното прави четенето на „Афиши в огледалото“ толкова трескаво и пламенно приключение. Имаме две истории – едната обхваща 3 години от живота на знаменита българска актриса, която, както се оказва след едно кратко проучване в интернет, е допринесла толкова много за развитието на театралното изкуство във времена, когато мнението и самостоятелната личност на жените не са били зачитани много сериозно. Това не е биографична история обаче, а чистото художествено въображение на авторката, и все пак текстът е поднесен крайно автентично и завладяващо, че ще се чудите коя от двете сюжетни линии да следите с по-голям интерес. Защото втората, макар и да се развива в съвременна София, се отличава със също толкова интригуващи обрати, пълнокръвни персонажи и уникален изказ на авторката. Драматичните моменти и сърцераздирателните сцени между героите може и да са разделени от цял век помежду си, но с еднаква сила разтърсват читателя из основи и го замислят за толкова много неща: дълбочината на душевните терзания и огромното въздействие, което могат да окажат, заключени в нас; лекотата и свободата, които любовта ни дава, когато е споделена, когато е спонтанна, когато пламва от пръв поглед; както и мракът, който може да донесе обсебващата, несподелена любов; мракът на един разбит ум. „Афиши в огледалото“ е книга, която веднъж започната няма как да бъде оставена настрани, но определено трябва да бъде запазена и за идните поколения, защото вярвайте ми като ви казвам – никъде другаде няма да намерите такова подобно книжно бижу!

През цялото време се изкушавах да отворя Уикипедия и да прочета кратките бележки за живота на Роза Попова. Но се радвам, че се стърпях, защото тогава изненадата и възторгът от наученото чрез редовете на Радостина Ангелова нямаше да има същия сладък вкус. Историята на Лия и Макс пък беше нещо коренно различно и толкова зряло изживяно от нашите герои. Не е типичната любовна история, но завършва обнадеждаващо и с лек нюанс на розовото ❤ А най-хубавото е, че покрай любовта в различните епохи, авторката е успяла и съвсем автентично да представи и опише в дълбочина човешките взаимоотношения в едно прекършено семейство, между приятели и съратници по талант, между майка и дъщеря, между мъж и жена. Всъщност именно стила на писане на Ангелова искам да обсъдим в следващите редове.

Тази жена има невероятен изказ. Безкрайно богат речник (налагаше ми се да чета с тълковника в ръка – втори shame! с камбанка). Неописуемо колоритно въображение. Усет за напасване на парченцата в историите по възможно най-интригуващата схема. Всъщност играта й с думите, талантът й да ги съчетава по най-подходящия за тях начин, способността да увлича читателя в съдбата на персонажите си в такава дълбочина до голяма степен ми напомниха стила на Вазов. Той е може би единственият друг български писател (не че съм чела чак толкова много и стари, и съвременни… трети shame! с камбанка), който така майсторски да извайва склуптури от думи и да омайва читателите си с тях. Моите най-искрени адмирации получаваш, Радостина! И моля те, прости ми за директното минаване на „ти“ 😇

Най-чистосърдечно ви съветвам на Панаира на книгата идните дни да потърсите именно това заглавие, защото няма по-подходяща книга за студените нощи от тази! А към издателство Софтпрес поднасям най-дълбоки благодарности не само за предоставената възможност, но и заради решението да издадат този роман, а и защото представят на българската публика не един, а цели два уникални таланта в лицата на Радостина А. Ангелова и Роза Попова! 😊

into_the_mirror_cover4

Оценка на книгата:

Един коментар

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: