• „Даровита“ история за свят, пълен с красиви и ужасяващи същества

    По мое мнение една доста оригинална история – хора с разноцветни очи, притежаващи свръхестествени сили, едновременно впечатляващи и изпълващи околните с ужас и страх. Допадна ми и образът на главната героиня – силна и самостоятелна жена, която въпреки дарбата и положението си проявява милосърдие и състрадание към безпомощните. Борбата с чувствата и страховете й също бе доста истинска и добре представена. Имаше динамика в действието на историята, макар конфликтите да се разрешаваха прекалено бързо за моя вкус. Дългата във времето градация на неизбежните сблъсъци някак силно контрастираше с бързото и безшумно разрешаване на проблемите. Освен това романтиката в книгата ми се стори някак скована, не намясто, принудена дори, и мисля,…

  • Нови страсти и вълнения идват на крилата на „Вестители“

    Relationship goals: ❤ Обичам те и не мога да си спомня какво е да не те обичам. ❤ Трябвало е да се родиш, за да разбера какво е да съм жив. Ахх, този Игор! Да си призная дори не знам какво толкова ме привлича в него, защото ако ми беше на живо пред очичките никога нямаше да издържа властното му и на моменти арогантно поведение, ноо има нещо в начина, по който показва другата си, емоционална страна, който просто те пленява на мига. И след като пуснах този лек спойлер, защо да не взема да ви разкажа всъщност за самата книга? Бях чувала за „Вестители“ дълго преди сред книжното пространство…

  • Семейство Роял са на път да научат, че стените рухват бързо, когато живееш в пясъчен замък

    Финалната част за историята на Ела и Рийд е наситена с драма, мистерия и много съдбоносни обрати. Още по-хубавото е, че макар нашата звездна двойка да се оттегля от сцената, то останалото семейство Роял все още има изяви, с които предстои да се запознаем. А аз пък смятам, че с Ийстън Роял ще ни бъде повече от забавно и интригуващо, докато го гледаме как се пържи на бавния огън на любовта. Не е много спортсменско това последното, знам, ноо… ами just deal with it! Краят на „Стъклен принц“ мен лично ме остави изправена на нокти и с широко зяпнала уста от шока, който ни поднесоха авторките. Завръщането на Стив и…

  • За извънземните с любов

    След като прочетох Скитница нямаше как да не се замисля за Здрач. И това не е защото има някаква прилика между историите – аз лично не открих такава, а защото си припомних какво всъщност ме накара да се влюбя във вампирската сага навремето. Стилът на писане на Майър, начинът на изграждане на историята и на самите героите, способността на авторката на предава в подробности вътрешните мисли и емоции на персонажите си – всичко това е което прави книгите на Майър толкова добри и запомнящи се. Всъщност опитвам се да кажа, че книгата ми хареса много, адски много! И това след като бях гледала филма два пъти преди години, т.е. знаех…

  • „Мечокът и Славеят“ – вълнуваща вълшебна приказка, сгушена сред меката завивка на руската зима

    Докато се наканя да седна и да напиша това ревю, което смятах да започна с апел към Orange Books за по-скорошно издаване на следващата част от поредицата, те взеха, че обявиха, че вече видиш ли са започнали работа по превода на „The girl in the tower“. И сега какво – нямам увод 🙁 Добре, добре, спирам да се лигавя и започвам по същество: „Маша и мечокът“, пардом – „Мечокът и Славеят“ (упс, издадох кодовоте име на книгата в главата ми) е една забележителна зимна приказка, изплетена от познати и непознати руски митове и легенди, толкова близка до детството ни, че домашният уют на Пьотъровата къща неминуемо ще стопли и нашата…