Сънувай с Ясновидците в „Леговище на сънища“

Тази книга беше един прекрасен, перфектен начин да изпратя 2017 година. „Леговище на сънища“ беше дори по-добра, по-завладяваща и по-интригуваща и от „Ясновидците“. Което е напълно нормално – все пак в предната книга тепърва се запознавахме с героите и техните съдби, а сега имаше единствено надграждане над поставените основи, и то какво надграждане само! Още с първите си думи историята ни хвърля в познатото дълбоко на свръхестественото и окултното, на шеметната динамика на прогреса на миналия век, на омайващата магия на Епохата на джаза, Ню Йорк, флаперките, свободолюбивия дух и закостенялото мислене. Имаме си от всичко по много! И то до такава степен, та чак не можем да насмогнем с четенето – цялата смес на Брей е толкова опияняваща, та неусетно стигаме края след бясното прелистване на „още една страница, още една глава“. И. Искаме. Още!!!

Също както страшния призрак на сънищата, който тормози гражданите на Ню Йорк, така и тази история ни засмуква, обсебва ни и не ни дава миг покой докато не я изживеем цялата. И определено впечатленията ми от „Ясновидците“ се потвърдиха – тотално се влюбих в 20те години на 20ти век! Е, все още обществото мисли тесногръдо, завладяно е от движения на омраза и расизъм, на сексизъм, ноо примесено със свръхестествения елемент атмосферата става повече от пленителна. Не бих отказала един ден, прекаран в Епохата на джаза. Но само ден – в противен случай има вероятност феминистката в мен да изпепели половината Ню Йорк 😇

Както и в предната книга, авторката ни рисува един автентичен свят, с истински, пълнокръвни герои и много реалистични, страховити окултни образи. Но вече подготвена от „Ясновидците“, събитията в „Леговище на сънища“ не ми се сториха чак толкова стряскащи. Не ме разбирайте погрешно – тази книга ще ви накара да спите с едно отворено око и едно на ум какви сънища ви предстоят. А и може известно време да изпитвате лек дискомфорт от музикални кутийки. Пък метрото най-вероятно ще отиде най-отзад в списъка с предпочитан градски транспорт. Но няма страшно – прорицателите са насреща и ще ни избавят от всяка беда. След като си изпият джина, напишат песента, открият любовта и изтанцуват номера. И те са хора все пак 😉

И като споменах прорицателите – старите, колоритни образи са отново тук още по-забавни, с още повече тайни и с нови, и стари, проблеми. Под всичкия блясък, веселия и шум, който вдигат около себе си, обаче нашите ясновидци са самотни, тъжни и отчаяни деца, които просто търсят любов и внимание по грешния начин. Деца, принудени да пораснат заради семейни трагедии, обществени предразсъдъци и отровни взаимоотношения. Но колко дълго можеш да бягаш и да се криеш от миналото си? Особено когато то те търси и дебне в мрака?

Всеки от нашите любими герои ни е представен в по-пълна светлина, с повече детайли и пояснения за настоящото им поведение. Ето защо никак не мога да се сърдя на Ийви и Сам, макар много да ме ядосваха на моменти с това тяхното поведение. Все пак и не малко ме забавляваха, ако трябва да бъда честна. Именно сцените с тях ми бяха най-любими и интересни в цялата книга. Ийви си е все така вятърничева и егоцентрична, вглъбена в собствения си свят и болка. Но само на пръв поглед, защото дори през алкохола тя е в състояние да осъзнае кога трябва да пренебрегне собствените си грижи и да подаде ръка на приятелите в нужда. Острият й език само допринася във всеки един момент, бил той лош или добър, и прави ситуацията толкова по-откачена. Обожавам я!

Сам е друго тесто, момче-мъж, което се е отправило на почти невъзможна мисия и не позволява нищо да го отклони от нея. Дори собствената му съвест. Обаче Ийви О’Нийл е друга работа – това момиче събаря стени и сгради без булдозери и каквато и да било външна помощ. Само с чар, обаяние и солидна доза сарказъм. Предполагам заплетените им отношения и чувства са нещо нормално насред вихрушката от емоции, които всеки от героите ни изпитва по отделно около миналото и тревогите си, и все пак много ми се ще Гадателката на влюбените и Сам Лойд да спрат да се обикалят предпазливо и просто да вземат да се вземат! 😋

Все още не знам каква е ролята на Джерико в цялата история. Може би дори тази на Мейбъл ми е малко мъглява. Но и двамата очевидно предстои да се изявят на сцената в някой сюблимен момент надявам се и да разберем защо ги търпим през цялото време. Честно казано са ми малко излишни, дори безинтересни. Мейбъл е прекалено консервативна и смотана, да ме прощава, а Джерико пък е крайно меланхоличен и задръстен. Без да ме прощава 😁 Още в „Ясновидците“ хич не ми хареса, че именно той целуна накрая Ийви. Просто не мога да си ги представя тия двамата като двойка. Винаги съм подкрепяла Сам като неин възлюбен – ще се повторя, но се надявам Либа да ги събере в края на това шеметно приключение.

Тета и Хенри – ето това са образи, които много харесвам. И двамата са страдали в ръцете на близки хора, борят се с обществените скрупули, тренират талантите си както могат, и така отчаяно искат само някой да ги обича такива каквито са. Макар и те самите да се страхуват от истинското им Аз. Нежни, раними, но страшно силни, двамата са незаменима опора един за друг. Дори единият да залитне, основите са положени дълбоко и няма препятствие, което да ги държи разделени за твърде дълго време. Харесва ми какви са заедно, харесват ми и като отделни личности. Надявам се Хенри да намери любовта, а Тета да се справи с всички призраци на миналото и да си позволи да обича настоящето.

Останаха ни поета Мемфис и новото попълнение – Лин Чан, бродещата в сънища. И двамата – представители на най-противоречивите общества в Америка по това време. Благодарение на техните роли освен че злото бива прогонвано успешно, то виждаме и настроенията и отношенията сред обществото към емигранти, цветнокожи и изобщо всички хора, които по един или друг начин се отличават от масата. Ако трябва да сме честни – нищо по-различно от сега. Е, с тази разлика, че тогава „негодуванието“ е било открито и с много по-крайни прояви. Но и двамата ни героя са силни стоици, които отказват да бъдат така лесно пречупени от хорските предразсъдъци. Поради което вярвам и ще излязат истинските победители, когато целият този кошмар най-накрая приключи.

Пентаграмният убиец и сънната болест са все призраци на зло, което дебне в мрака. Зло, което подготвя нашите ясновидци за предстоящата, още по-мащабна и страховита битка. Макар във всяка книга героите ни да се изправят пред свръхестественото и да побеждават със сетни сили, в крайна сметка под повърхността се готви нещо дори още по-ужасяващо. Древни сили и правителствени конспирации застрашават мира, спокойствието и самия живот не само на прорицателите, но и на целия свят. Никой не може да вярва на никого и изглежда любимите ни герои ще трябва да се справят сами с назряващата буря. Но докато злото отвън може и да бъде победено, то дали ще имат сили да преборят демоните отвътре, които не спират да атакуват и да превземат ума и сърцата им? Предполагам предстои да разберем.

Хиляди, хиляди благодарности към Издателска къща Емас за предоставената възможност! ❤ Благодаря ви и че не се отказахте от тази поредица и моля ви, страшно ви умолявам да продължите с издаването й, защото вярвам, че най-интересното, а и страшното, тепърва предстои 😊

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: