„Любовта ми подари“ с 12 романтичи истории

С огромно съжаление трябва да съобщя, че зимният сборник с романтични разкази не можа да отговори на очакванията и впечатленията от летния. Всичко на всичко ми харесаха точно 5 разказа, като три от тях бяха на големи имена като Роуъл, Пъркинс и Лейни Тейлър. Като цяло липсваше една завършеност на разказите, повечето оставаха с прекалено отворен край, някои грабваха вниманието, но в същността си романтиката беше прекалено изкуствена, някак натрапена в историята, а героите бяха направо сковани. Повечето автори като че ли искаха да предадат някаква поука, урок, а не да сгреят душата на читателя в зимните дни. Както казах, само 5 от тези 12 истории ме трогнаха, но поне останалите не бяха много дълги и тегави, освен това Дядо Коледа и елфите присъстваха, както и солидна доза магия, и сняг, и тук-таме коледно настроение. А ето и какво е мнението ми за всяка отделна история:

Рейнбоу Роуъл – Полунощи – Тук няма какво да си говорим, Роуъл, типично в неин стил, е създала поредната истинска, трогателна и много вълнуваща история. Поради малкия си обем разказът не може да предаде напълно очевидното привличане между героите, както и какво се върти в главата на Ноел, но въпреки това, когато идва сюблимният момент, всички въздишаме с облекчение на така дълго чаканата целувка.

Кели Линк – Дамата и лисицата – Това беше разказ малко в стил Андерсен. Имаше свръхестествен елемент, някаква (очевидно) зла магьосница, невинно девойче, което да развали магията и… ами останалата част бе запълнена от съвсем обикновения бит на съвременния свят, което по мое мнение бе в противоречие с цялостната идея на историята. Като цяло това не е лош разказ, но можеше да се наблегне малко повече на магията и на историята зад „Дамата“, за да стане съвсем ясно за и срещу какво се борят героите. Защото така получихме едно изрязано от въздуха спасяване на душата на един мъж, който се влюбва в малки момиченца – не звучи добре, нали?…

Мат де ла Пеня – Ангели в снега – Съвременен разказ, малко в стил „Перфектна Химия“, но без криминалния елемент на мексиканското момче. Малко не успях да вникна в смисъла на тази история, освен че едно красиво момиче трябва да зареже приятеля си от дълго разстояние, защото е срещнала един „горещ“ съсед. И това, ако не е любов…

Джени Хан – Поларис е мястото, където ще ме откриете – Този разказ много ми хареса, защото действително се разказваше за дъщерята на Дядо Коледа, както и за елфите в работилничката му, както и за самия него! Трогателен бе и елементът с несподелената любов на Натали. Но после всичко свърши прекалено бързо и някак внезапно и аз лично останах разочарована, защото за мен тук нямаше никаква романтика, нито дори обещание за такава!

Стефъни Пъркинс – Това е коледно чудо, Чарли Браун – И ето тук идва Пъркинс с предисторията на Мариголд и Норт, с които се запознахме в „Летни дни и летни нощи“. И ако си мислите, че тогава сте се влюбили в тази двойка, то почакайте да разберета как всъщност лумва любовта между двамата и ще останете не просто очаровани, но завинаги пленени от тях. С удоволствие бих прочела още истории от съвместния живот на Мариголд и Норт, както и на всяка друга двойка, описана от Пъркинс.

Дейвид Левитан – Вашият временен Дядо Коледа – Това е една от историите, които според мен са били замислени с някакво сериозно послание, но в крайна сметка получаваш, ами, нищо. Смисъл нищо романтично, нищо коледно, нищо снежно, нищо весело! Откровено не ми хареса и откровено нямаше място в този сборник.

Холи Блек – Крампуслауф – Още една история с малко магия и свръхестествени същества. Добър замисъл, но някак не успя да ме грабне. Имаше прекалено много тийнейджърска драма, а коледното – в случая новогодишното – чудо пък съвсем не си бе на мястото. И отново нямаше нито романтика, нито любов. Може би и този разказ не бива да присъства в сборника…

Гейл Форман – Какво, по дяволите, направи, Софи Рот – Тази история беше лека, забавна и доста истинска с несгодите на героинята. Но после се появява Ръсел и любовта някак се случва и Софи осъзнава, че „няма такова нещо като маловажно чудо“. Край. (Ако не става ясно, мнението ми е 50 на 50 в този случай, не мога да реша дали ми харесва или не…)

Майра Макинтайър – Кофи с бира и младенецът Иисус – Един откровено казано нехранимайко и непрокопсаник изведнъж става примерен и достоен гражданин на своето общество, спасява коледното представление на Църквата, спечелва сърцето на дъщерята на пастора и дори си открадва целувка за късмет. На вас оставям да решите дали ще дадете „палец нагоре“ на тази история, или не. Аз все още съм в дилема…

Кирстен Уайт – Добре дошли в Кристмас, Калифорния – И ето моето коледно чудо – поредица от три разказа, които да си заслужат мястото в този сборник! Започваме с малкото градче/селце Кристмас, Калифорния и едно кисело момиче, нетърпеливо да се махне далеч от него. Но после в закусвалнята на родителите й постъпва на работа нов готвач – младо, мистериозно момче, което има дарбата буквално да сготви на всеки клиент неговата храна за душата. И тогава мирогледът на Мария тотално се сменя и тя проглежда за неща, останали скрити от нея толкова години. И дори си позволява да отвори сърцето си за Бен без страх да бъде разбито, защото той е нейната любима храна, а тя – неговата муза.

Али Картър – Витлеемската звезда – Този разказ беше в стил Холмарк, или иначе казано романтична комедия по Холивудски. Много ми хареса, беше страхотно написан, изчерпателен, повече житейски ориентиран, отколкото романтичен, но финалът компенсира за това. Героите бяха трогателни, забавни на моменти, открити и доста добродушни. Е, без може би Дерек, но той бързо се скри от сцената така или иначе. Този разказ вдига цялостната оценка на сборника и е доста стратегически поднесен в края на „Любовта ми подари“, за да остави едно приятно чувство в гърдите на читателя дълго, след като затвори и последната страница.

Лейни Тейлър – Момичето, което събуди Сънуващия мечтател – Типично в стил на Тейлър разказът започва доста отчайващо, с една тъжна и безнадеждна атмосфера, но после Сънуващия се пробужда от дългия си сън и изпълнява и най-съкровените мечти на Нийв. И ето така надеждата отново е съживена, а краят е повече от удовлетворяващ и стопроцентово романтичен. Или иначе казано Тейлър поставя подобаващ завършек на сборника, карайки ни да мечтаем за криле, отдадена любов и пътешествия по света.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: