Хелън Дънбар ни учи как светът се изгражда с парченца от нашия живот

Има-няма от началото на годината се каня да прочета тази книга. След като от издателството пуснаха на пазара и второ заглавие на авторката любопитството ми скочи двойно повече. Но някак все не намирах време за тези истории. И после дойдоха коледните отстъпки в ozone.bg и що да видя – сайтът предлагаше изкушаващ пакет от двете книжки. Просто нямаше как да пропусна такъв шанс. А веднага след като поръчката пристигна, дори не се и подвоумих да подхвана „Парченца от нашия живот“, а след това и „Времето отвътре“. Да, историите носят една меланхолична, тягостна и много напрегната атмосфера, но и все пак ни разказват за живота на хора, които от твърде ранна, крехка възраст, трябва да се справят с проблемите на собствените си родители, които отказват да пораснат и да се държат отговорно. Тези истории ни разказват за силата на духа, за стоицизма, който запазва разсъдъка, дори когато ни се струва, че сме го изгубили далеч назад по пътя. Истории за смели млади момичета и момчета, които остават верни на себе си, изправени пред бурята на неспокойния и несигурен дом. Днес обаче ще ви разкажа защо именно „Парченца от нашия живот“ е перфектната тийн история за пораснали деца като мен 🙂

Кал, Лизи и Спенсър са трима напълно различни един от друг и дълбоко обвързани емоционално един с друг трима млади души. Най-добри, верни приятели, те делят всичко – добрите и лошите дни, радостите и тегобите, любовта и омразата, успехите и провалите. Успявайки да се измъкнат от толкова много опасни ситуации в миналото, съдбата в крайна сметка ги настига и животът просто се случва. И ето така, за времето, нужно да премигнеш с очи, бъдещето на Кал се преобръща с краката нагоре. Той губи шанса си за професионална кариера в любимия му спорт, губи най-близкото си същество, губи всякаква надежда за нормален живот. Но пък нормалното никога не е било интересно.

Тази история се разказва и преживява именно от Кал. Няма да ви говоря що за хора са Лизи и Спенсър – за тях сами ще си извадите лични изводи. Така или иначе наративът се центрира около борбата на Кал с новото положение в живота му, около спадовете и възходите в личен аспект, около победите и загубите, които претърпява. Да бъдеш в главата на едно момче, което обича така силно и безапелационно най-добрите си приятели, че е готов на всичко, всичко, само и само да са щастливи; да съпреживееш първите му любовни трепети, обърканите мисли в ума му, борбата му с вината на оцелелия, странните чувства, които собственото му сърце предизвиква у него – това са автентични, сурови емоции, които авторката е успяла да представи брилянтно пред публика. Изпитваме радост и болка, щастие и тъга, надежда и отчаяние и всичко останало, през което преминава Кал, докато новите променливи в живота му си намерят място на дъската. Или иначе казано това е образец на един от любимите ми типове история, а именно тийн драма с щастлив край 😊

За мен лично центърът, около който се въртеше сюжетът, бе именно въпросът „какво и колко дължи Кал на спасителя си?“. Той е свястно, добро и съвестно момче, което претърпява тежък инцидент и с цената на непоносима жертва успява да се изправи обратно на крака. Но сега стои дилемата дали новият му живот си заслужава живеенето. И макар и да среща толкова много трудности по пътя към възстановяването, то преживява и немалко положителни обрати. Именно те носят надеждата в тази история и ме карат да си мисля, че колкото и да е тъмно сега, светлината на утрешния ден винаги я има, просто трябва да отворим очи и да я потърсим с поглед.

„Парченца от нашия живот“ е история със силен дух, разтърсващи емоции и незабравими сцени, история за любов, приятелство, вярност и подкрепа. Това е една чудесна книга, която определено си заслужава отделеното време и внимание, защото носи ценни уроци и парченца истина, които макар и горчиви, са крайно необходими за здравословно водене на живот. Понякога, за да пуснеш истинското си Аз на свобода, е нужно да разбият сърцето ти, за да може новите парчета да намерят правилните си места. Но именно това, което следва, е най-сладкото щастие на света 🙂

„Предполагам, че онова, което остава след като някой, когото си обичал, умре, не са неща, които можеш да вземеш и да докоснеш. Когато обичаш някого, тази обич те променя за добро или зло. Затова той никога не си отива истински.“

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: