Добре дошли в света на Скълдъгъри Плезънт – нищо не е такова, каквото изглежда…

Скълдъгъри Плезънт е една невероятна и изключително забавна поредица за магия, чудовища, престъпления и наказания, удивителни приключения и спиращи дъха обрати. Макар написана за деца, историята съвсем успешно увлича и по-големите читатели. Изпълнена с черен хумор, остър сарказъм, забавни и перфектно изградени диалози, както и дълго пазени тайни, шокиращи разкрития, и невероятни изходи от безизходни положения, поредицата носи името на известен детектив-скелет, но така и една история вътре не е разказана от неговата гледна точка. Всички останали герои наблюдават, изучават, правят изводи и обесняват личността на чудатия магьосник, разказват живота му, изживяват приключения заедно, но авторът така и не застава зад очите на Скълдъгъри Плезънт. Така образът му си остава загърнат в мистерия до самия край и поддържа допълнително интереса към историята. Да се опише Скълдъгъри Плезънт би отнело твърде много и твърде слаби думи, така че най-добре е да отворите първата книга и да се оставите да ви залее една вълна на изключителното, невероятното, и както казва Валкирия – супер якото.

Образът на Валкирия Каин от друга страна подлежи на сериозна дисекция. Интелигентна, любопитна, но и адски нетърпелива. Каин ми ставаше малко антипатична с напредване на възрастта й. Поведението й ставаше все по-арогантно, невъзпитано, егоистично. От момента, в който научи истинското си име и съдбата си, Валкирия тръгна по много опасен и стръмен път. Не ми хареса как се отнесе към Флетчър, първото й гадже, дълго време не ми харесваше и отношението й към отражението й. Не мисля и че подходът й към проблема с Даркесата беше много правилен. Освен това очаквах големия преврат в живота й да бъде предизвикан от доста по-зрелищни събития, но и така се получи една добра история.

Чайна Сороуз, Танит Лоу, Гастли Биспоук и всички останали участници в приключенията също претърпяха развитие, възходи и падания, някои не оцеляха до самия край, други триумфираха по своему след големи премеждия. Но същото може да се каже и за отрицателните герои в поредицата. Това е хубавото тук – няма перфектни герои, никой не е напълно добър или напълно лош. Всички правят грешки, вземат се невъзможни решения, правят се жертви. Но изкуплението е там, за всеки, който го търси.

Смъртта идваше доста изненадващо и дори нелеко в книгите. Герои, които не очакваш, биваха убити внезапно и по още по-неочакван начин. Е, за някои си беше предвидим краят и все пак – макар да имаше солидна доза насилие, кръв и отрязани глави, смъртта се приемаше леко и някак минаваше между другото в историята. Драма също не липсваше, но и тя бе в умерена доза.

Като всяка поредица и в тази краят идва с много обрати, скъпи жертви и едно фатално спасяване на света от върховното зло. Разтърсващо и паметно пътешествие през света на магията, тази история ще ви накара да се смеете, плачете, въздишате и възклицавате през цялото време. Интересът е гарантиран до последната страница, а когато прочетете и нея ще ви се прииска да започнете отначало. Знам, че поне при мен беше така.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: