Потърсете слънцето отвън, когато времето отвътре стане твърде мрачно

Горди Алън. Човече, на това се казва красив ум! Брилянтен в разрухата си, емоционално наситен, смел и самоотвержен. Толкова силно присъствие на персонаж рядко ми се случва да усетя в една история. Гласът, страховете и надеждите му буквално преливаха от страниците, обвиваха ни в своята суровост и попиваха дълбоко в съзнанието ни. Докато читател и Горди не се превърнат в едно цяло. Много по-силна и замисляща и от „Парчена от нашия живот“, „Времето отвътре“ е написана в същия меланхоличен и тягостен ритъм, дори смея да твърдя, че е и една идея по-депресираща история, но именно това прави края толкова по-сладък. Борбата на Горди със самия себе си и с демоните на миналото, борбата му да си извоюва нормален, щастлив живот, борбата му да повярва отново, да се надява – на моменти тези борби може и да изглеждат обречени, като загубена кауза, но именно те помагат на Горди да се справи с травмата от детството и да си осигури едно безоблачно бъдеще.

Тук отново ставаме свидетели на пагубното влияние, което оказват грешките на възрастните върху техните деца. Особено, когато към тези грешки се прибавят безотговорност, егоизъм и откровена жестокост. И няма как да обясниш на тези деца, че вината не е в тях, че колкото и да обичат, да спазват шантави домашни правила, да се подчиняват на неразумни команди, колкото и да се опитват, никога няма да спечелят любовта на човек, който е роден без сърце. Вината. Не. Е. Ваша! Ето това мисля е и съкровеният урок на тази история – Дънбар иска да предаде послание към всички онези прекършени души, чието време отвътре предизвиква бури и циклони в ума и сърцата им, да им каже, че всичко е наред, че те са обичани и ценени от хората, които наистина имат значение за техния живот. Просто понякога тези хора не са собственото ни семейство.

С изключение на полубрата на Горди – Кевин. Той самият също носи белези от минали душевни и физически рани, но е достатъчно силен, че да понесе на плещите си и нестабилната психика на малкото си братче, да му бъде опора в трудните моменти, защитник срещу заплахите и приятелско рамо, на което да си поплаче, когато нещата станат твърде непоносими. Разбира се, Кевън далеч не е перфектният пример за подражание, на моменти може и мъничко да ви ядоса, но всичко му е простено, защото всяка дивотия, която извършва, е в служба на най-любимия му човек на света. Пък и може и малко да ревнува от Сара…

Като всеки нормален тийнейджър, Горди трябва да се изправи и пред бушуващите си хормони. И Сара – по-малката сестра на един от съотборниците му по хокей. Сара е непринудена, открита, добродушна. Излъчва топлина и уют, и разбиране – все неща, от които Горди има отчаяна нужда. Пък и е хубавка, сега нямам какво да се лъжем, момчето просто няма шанс 🙂 Сара се превръща в единствения друг човек освен Кевин, който печели безрезервно доверието на нашия герой. Превръща се в още една опора, в още една причина Горди да се бори с призраците от миналото. В още един лъч светлина на хоризонта на новия ден.

„Не знам как да му обясня, че усещам, че мога да й имам доверие, и как усещам всяка целувка като лепенка върху някаква рана дълбоко вътре в мен.“

В живота на Горди, както се оказва в последствие, има много хора, готови да му помогнат да се освободи от оковите на собствените си страхове и комплекси, насадени му в детството. Заедно всички те ще заформят страховит отпор срещу завърналия се потисник и ще извоюват едно по-светло и спокойно, скучно и нормално бъдеще за момчето. Горди все още има да извърви много път, докато постигне това бъдеще, но най-важните, първи стъпки са предприети – Горди е осъзнал, че има правото като всяко друго човешко същество да бъде щастлив, да обича, да върви с гордо изправена глава, да не се страхува. А тази буря, това толкова променливо време отвътре, могат да бъдат овладяни с малко помощ отвън, малко любов, малко подкрепа и много съвместна работа с хората, които го обичат именно такъв, какъвто е 🙂

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: