„Мечокът и Славеят“ – вълнуваща вълшебна приказка, сгушена сред меката завивка на руската зима

Докато се наканя да седна и да напиша това ревю, което смятах да започна с апел към Orange Books за по-скорошно издаване на следващата част от поредицата, те взеха, че обявиха, че вече видиш ли са започнали работа по превода на „The girl in the tower“. И сега какво – нямам увод 🙁

Добре, добре, спирам да се лигавя и започвам по същество: „Маша и мечокът“, пардом – „Мечокът и Славеят“ (упс, издадох кодовоте име на книгата в главата ми) е една забележителна зимна приказка, изплетена от познати и непознати руски митове и легенди, толкова близка до детството ни, че домашният уют на Пьотъровата къща неминуемо ще стопли и нашата душа докато се впускаме по петите на древно зло, отдавна забравено под дебелата покривка на зимата. Мечокът спи, но и крои планове, чака удобния момент, когато хората напълно ще се отрекат от старите суеверия и порядки, ще се отдадат изцяло на новия си бог и Медвед ще се освободи от оковите на своя брат Морозко. И само един човек, едно младо момиче, необикновено и надарено с древни сили, има способността да приспи обратно в дълбок зимен сън страшния Мечок. А дали всъщност легендата не греши…

Василиса Петровна води нормален живот в покрайнините на снежната Рус, разговаря с чортите – древни домашни помошници, участва в игрите на равно с момчетата, помага на дойката Дуня в домашните задължения и нищо не би могло да бъде по-обикновено от съдбата, която я очаква. Или поне така си мисля Вася. Но докато расте най-малката дъщеря на Пьотър Владимирович открива, че чортите са видими само за нея, че тъмни сили се събуждат дълбоко в гората, че новодошлият свещеник и мащехата й ще погубят родното й село поради духовната си ограниченост и тесногръдата си култура. И наистина Вася се оказва единственият човек, способен да избави народа си от задаващата се жестока участ. Само че страхът на хората е много по-дълбок, отколкото наивното и добродушно момиче осъзнава, и съвсем скоро Василиса е нарочена за вещица, за коренът на всяко нещастие, сполетяло обичните й съселяни. Много пъти собственото й семейство крои планове как да отмие народната стигма от дивата и опърничава Вася, как да избави детето от хорската саморазпра. И всеки път плановете им рухват къде поради действията на самата Василиса, къде поради намесата на трети сили, които имат съвсем други планове за най-малката дъщеря на Пьотър и Марина. И така докато самият демон Мраз не идва за момичето и не го отвежда далеч отвъд всеки хоризонт. Именно тогава настава истинският екшън със зрелищен сблъсък между двама безсмъртни братя, всеки от които е повелител на Смъртта по свой собствен, уникален начин.

Атмосферата на книгата е наистина вълшебна, зимна, приказна и удивителна. Покрай вплитането на руската митология в един измислен свят от Средновековието, авторката успява да използва и образите на реални исторически личности, така че историята й да придобие максимално автентичен дух. Дотолкова, че дори „съдбата на жената“ е отразена абсолютно адекватно – честно казано много му се сърдех на Пьотър и всички мъжки образи, които се държаха с жените, и главно Вася, като с притежания, като с вещи, чиято функция е само да им служи, но никога да не надига глас и да не упражнява свободна воля. Е, Василиса Петровна за добро или зло е едно твърдоглаво, независимо и крайно опърничаво дете, което ще израсне в красива, млада и непоколебима девойка, която няма да робува на никой мъж. А сега слагам юзди на феминисткия си глас и се връщам обратно в коловозите на приказния статут на книгата.

Това в действителност е едно изключително интересно фентъзи, поднесено по един нов и уникален начин под формата на приказка. Но не обезателно детска приказка – знам, че асоциацията е именно такава, но „Мечокът и Славеят“ е история от ново поколение. Трябва да се чете с отворен ум и открито сърце. Защото героите и техните така реални чувства и емоции няма как да не ви спечелят с искрените си и неподправени реакции, с простичките си желания и мечти, с борбения си дух и непреклонна сила в лицето на врага. Злото, което ги дебне, е също толкова пленително и страховито, предизвикващо кошмари. И дори силите, които се изправят срещу Мечока, не са задължително добри. Това й е хубавото на тази история – няма черно и бяло, всичко се намира в сивата зона на фантазията и само действията на героите определят крайната присъда на читателя за характера им. Обаче има още толкова много да се случва в този свят на магия и митични руски същества, че аз лично ще задържа окончателната си оценка за някои образи до самия край на сагата 🙂

Не се учудвайте, ако по време на това вълшебно приключение ви стане студено от цялото това бродене из снежни преспи и замръзнали гори – спокойно можете да се сгушите край печката, която макар да не заема цяла стая като тази в историята, то сигурна съм ще свърши същата чудесна работа 🔥

~ * ~

Оценка на книгата:

Един коментар

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: