Семейство Роял са на път да научат, че стените рухват бързо, когато живееш в пясъчен замък

Финалната част за историята на Ела и Рийд е наситена с драма, мистерия и много съдбоносни обрати. Още по-хубавото е, че макар нашата звездна двойка да се оттегля от сцената, то останалото семейство Роял все още има изяви, с които предстои да се запознаем. А аз пък смятам, че с Ийстън Роял ще ни бъде повече от забавно и интригуващо, докато го гледаме как се пържи на бавния огън на любовта. Не е много спортсменско това последното, знам, ноо… ами just deal with it!

Краят на „Стъклен принц“ мен лично ме остави изправена на нокти и с широко зяпнала уста от шока, който ни поднесоха авторките. Завръщането на Стив и арестът на Рийд, както и самата смърт на Брук, си бяха достатъчна причина да потропваме с крака докато се появи „Пясъчен замък“ на пазара и ни даде мечтаните отговори. И макар да имаше едно-две места, които доста силно ме подразниха в историята, като цяло книгата си върви в познатото русло и не разочарова читателите си, особено, когато в края й нещата някак се нареждат за всички замесени. Разбира се, предстои още много работа по изграждането на личното щастие на всеки един Роял, но поне миналото вече няма да тегне като воденичен камък за вратовете им и да ги дърпа назад. А това, вярвайте ми, си е постижение за Оскар в света на парите и капризната власт.

Ела наистина се е изправяла и справяла с какво ли не още преди да срещне Калъм и родата Роял, но немалко премеждия й бяха хвърляни насреща и след като стана част от висшето общество. Особено в гимназията. Все така смятам, че Ела Харпър е огън момиче, което няма да се огъне пред никой и нищо, но тук вече на моменти й бе нужна подкрепата на самия Рийд, за да остане стабилна на двата си крака и на едно място. Най-вече на едно място. Инстинктът й да побегне я тормози през цялото време, докато тече разследването на убийството на Брук, докато трябва да се справя с новата родителска фигура в живота си, дори и когато любимият й взима глупави решения. Но Ела има семейство, вече не е сама и подкрепата на Роял се оказва повече от ценна, направо животоспасяваща в точния момент.

Обвиненията срещу Рийд показват за пореден път гнилата страна на елита – в момента, в който „акулите“ надушат кръв във водата, всичкият блясък, всичкото превзето уважение, всичката власт, която парите могат да купят, губят своето значение и Роял биват изметени встрани, забравени, отгърнати като вече прочетена страница от прашна, стара книга. Показателни бяха липсата на искрени скръб и потрес от смъртта на член на обществото, заменени от грозни думи, безочливо отношение към мъртвите и пренебрежение към истински съкрушените от загубата. Ерин Уот имат много точен поглед над богаташките общества и мръсотията, която всичките й членове крият зад блясъка на скъпите си вещи, марковите дрехи, спортните коли и огромните си имения. Ето защо може би и самият читател, или поне аз лично, не успяваме да се впечатлим от драмите на тези разглезени, привилегировани, егоцентрични образи. Типичен представител на които сред възрастните в историята е именно възкръсналия Стивън О’Халоран.

Стив не ми хареса от самото начало. Макар и да внесе известна доза драматизъм и напрежение в обстановката, манталитетът и обноските му бяха под всякаква критика. Да не говорим колко много ме ядосваше и дразнеше с държанието си на прекалено загрижен баща спрямо току-що откритата си дъщеря. На моменти приказките и отношението му към Ела бяха толкова абнормални, че се съмнявах до колко сериозно осъзнава факта, че тя е биологичният му наследник! Предполагам характерът му обяснява последвалата развръзка в края на историята, която ме удовлетвори напълно доволно, имайки предвид, че (спойлер!)… се отървахме от Стив О’Халоран завинаги.

Друго, което просто не можах да възприема в цялата книга, е откровено казано смотания и некомпетентен адвокат на семейство Роял. Ерин Уот не успяха да ме убедят, че с всичките си пари и влияние Калъм не само ще има един-единствен адвокат, ами и той ще е такъв снобар и задръстеняк, та чак аз да съм в състояния да му посоча поне 10 начина, с които да оневини Рийд! Така де – сериозно?! Частните детективи не успяха да открият истинския виновник? Скъпоплатеният адвокат не можа да оттърве едно осемнайсетгодишно дете от затвора?! Ела успява да открие важната улика на най-очевидното и глупаво скривалище, което всичките полицейски експерти така удобно са пропуснали след седмици на разследване? Очевидно е, че криминалната част от романите на авторките не е силната им страна. Което не е болка за умиране, имайки предвид общата картина на историята, но за да бъда напълно откровена, не можех да подмина с лека ръка този им пропуск. Най-добре да се придържат към любовната атмосфера и да ни представят по-бързо съдбите на останалите мъжаги Роял 😋

В крайна сметка аз съм доволна от развоя на нещата, имахме един завършен цикъл между двама главни героя, които дори успяха донякъде да уредят живота и на второстепенните роли в книгата. Имахме си драма, напрежение, изненадващи обрати, нови страни на стари образи и един загубен адвокат 😁 „Пясъчен замък“ съдържа трогателни и нежни сцени на романтика, комични ситуации и забавни саркастични диалози, криминални проблясъци, изпълнени със страх и напрегнати моменти, и много красиви, полуголи мъже от семейство Роял. Все така това си остава една разтоварваща, приятна романтична история, която доставя удоволствие с неангажиращия си сюжет, леката любовна драма и „горещите“ си герои. Какво ли ни очаква с Ийстън Роял? – от издателството са ни обещали да разберем до края на пролетта 😊

И като стана дума – сърдечно благодаря на Егмонт за предоставената възможност! Щастлива съм и че сте решили да ни зарадвате с издаването на пълната поредица ❤🤗

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: