Нови страсти и вълнения идват на крилата на „Вестители“

Relationship goals:

❤ Обичам те и не мога да си спомня какво е да не те обичам.

❤ Трябвало е да се родиш, за да разбера какво е да съм жив.

Ахх, този Игор! Да си призная дори не знам какво толкова ме привлича в него, защото ако ми беше на живо пред очичките никога нямаше да издържа властното му и на моменти арогантно поведение, ноо има нещо в начина, по който показва другата си, емоционална страна, който просто те пленява на мига. И след като пуснах този лек спойлер, защо да не взема да ви разкажа всъщност за самата книга?

Бях чувала за „Вестители“ дълго преди сред книжното пространство да се разрази буря от вълнения и позитивни мнения за историята. Така и не стигнах до книгата обаче. След това двамата четящи от BOPS решиха да дадат шанс на Цвети като български автор и да раздадат романа в първото издание на прословутите си кутии. Оттам насетне всичко е история както се казва. Да обаче аз все така не смогвах да прочета книгата.

Идва време за „Пазители“, а ето че в края на 2017 получаваме и финала на историята с „Благословени“. И си казвам „крайно време е да се сдобия с тази трилогия и да я прочета“. Особено след като от издателството бяха така добри да ме изненадат с третата книга. Идват коледните и новогодишни празници и аз решавам да си направя подарък. „Пазители“ пристига сравнително бързо при мен, но поръчката за „Вестители“ се бави безславно в тишина. Няма да навлизам в още подробности, кратката версия е, че поръчвах книгата от две различни места, но и на двете бе изчерпана. И тъкмо когато надеждата ми бе почти на умиране, едно любимо мое книжно другарче ми подари първото издание на „Вестители“. И ето че само две седмици след като я получих се спуснах във вълшебния свят на Цвети Владимирова и да ви призная напълно безпристрастно обожавам тази история! Обожавам я и се радвам че я има, още повече се радвам, че дочаках пълното й издаване преди да се отдам на нея, за да мога пълноценно да й се насладя заедно с края.

Книгата започна като за 3 звезди, но не ме разбирайте грешно – пак си ми харесваше каквото четях между страниците. Изпитвах лек страх, че покрай цялата еуфория на всички фенове на поредицата каквато съм си проклета все ще намеря за какво да се начумеря в историята. Пък то реално погледнато във всяка една книга ако се постараем можем да й изкараме кирливите ризи наяве. И все пак, чета си, гриза си нервно ноктите и неусетно напредвам със страниците, а правопропорционално с това се вдига и оценката ми. Докато към самия край на книгата тя вече стига 5 звезди, че и отвъд. Ето какво ми хареса най-много:

❄ Допадна ми най-вече Ксения – не знам кога и как се случи, но на някакъв етап от сюжета започнах силно да се идентифицирам с главната героиня и бях страшно горда и щастлива от бурните й реакции, от понякога чепатия й характер, от магарешкия й инат и от адски голямото й сърце. Ксения ми допадна с напълно автентичния си образ на нормален човек, който рязко бива въвлечен в свръхестествен свят, където нормите и правилата, законите и разпоредбите са напълно непонятни и алогични. Или поне на пръв поглед. Сега, когато съм преполовила „Пазители“ все така някои неща си ми остават в пълна мъгла, но пък и това се дължи по-скоро на вродената ми заблуденост, отколкото на някакъв авторски дефект 😁

❄ Хареса ми Игор – ъъм, да! Смисъл, това е Игор, хора. Няма какво да не му харесате… освен всичко и пак да си точите лиги по него. Този солдат наистина е способен да предизвика бурни противоречиви реакции у своите обожателки, но пък е мъж на място, човек на думата си, воин, на който можете да разчитате и в най-напечените ситуации. Пък и вижте само какъв респект всява у най-нахаканата и устата вестителка:

– Значи ли това, че си склонна да заровиш томахавката с него? – подкачих я.
– Алешкин е воин, Ксения. Най-много той да зарови мен с томахавката си…

❄ Елементът с невъзможната любов направо закова последния пирон в ковчега ми и тотално ме спечели в тази история. Няма нищо друго, което така да ме накара да прелиствам бясно страниците на една книга, колкото любопитството какво ще се случи с двама влюбени, срещу които стои целият свят. Както неведнъж съм казвала I’m a sucker for love 😋

❄ И все пак, да не забравя да спомена в крайна сметка замисълът на историята – определено Цвети Владимирова има богато въображение, но освен това си личи и че е запозната със сюжетните рамки на YA фентъзи жанра, защото действието, интригата, драмата, любовта, всичко следва логични и добре конструирани пътища, които хем ти дават отговори в края на всяка книга, хем оставят толкова много недоизяснени неща, та читателят да няма търпение да посегне към следващото заглавие. Допадна ми идеята за вампири, без обаче да ни се натрапва тяхното присъствие излишно. Допадна ми светът на вестителите и пазителите, които са отдали живота си в служба на хората, тънещи в неведение за кошмарите, дебнещи ги в мрака. Допадна ми, че действието се развива в братска Русия, на която или тепърва ставам фен, или съм някакъв отявлен почитател и едва сега откривам този си афинитет. Допадна ми всичко в тази книга, особено фактът, че успя да ме въвлече в емоциите на героите си, в техните страхове и надежди, в техните машинации и тайни, в техния нелек живот. И накрая, но не на последно място, ми хареса, че свръхестественото всъщност не беше прекомерно измислено, прекомерно фантасмагорично, а някак преплетено толкова деликатно с реалността, която всички ние познаваме, че неусетно се превръща в нещо нормално, в немагическа магия, която става неизменна част от действителността.

Така като гледам пак се впуснах в заешката дупка на обясненията, обаче просто трябваше да си кажа всичко, което ме трогна във „Вестители“ след като затворих и последната страница. И пак съм сигурна, че изпускам някое впечатление. Основното и най-важно нещо обаче си остава, че всички хвалби, които чух, определено не са без основание. Пак казвам, че ако човек тръгне да търси под вола теле все ще намери за какво да се хване. И при все, че самата аз критикувам доста безпощадно любимия си жанр, пак успях да се потопя в историята толкова дълбоко, че дори и да е имало препъни камъни, най-вероятно съвсем безцеремонно съм ги изритала от пътя. „Вестители“ е увод към един нов свят, който ми става любим с всяка следваща минута, прекарана в него. Това е книга, която ще ви запознае с един нов, пленителен свят, и с образи, в които много бързо и неусетно ще се влюбите. Обаче Игор си е мой, да се знае от сега. И не, не ме интересува, че го познавате от доста по-дълго от мен – готова съм да се бия за този солдат ако се наложи 🤪

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: