„Даровита“ история за свят, пълен с красиви и ужасяващи същества

По мое мнение една доста оригинална история – хора с разноцветни очи, притежаващи свръхестествени сили, едновременно впечатляващи и изпълващи околните с ужас и страх. Допадна ми и образът на главната героиня – силна и самостоятелна жена, която въпреки дарбата и положението си проявява милосърдие и състрадание към безпомощните. Борбата с чувствата и страховете й също бе доста истинска и добре представена. Имаше динамика в действието на историята, макар конфликтите да се разрешаваха прекалено бързо за моя вкус. Дългата във времето градация на неизбежните сблъсъци някак силно контрастираше с бързото и безшумно разрешаване на проблемите. Освен това романтиката в книгата ми се стори някак скована, не намясто, принудена дори, и мисля, че историята можеше да мине и без нея. По-интересен ми се стори образът на психопата Лек, щеше ми се да имаше повече яснота около личността му, но четейки „Огнена“ разбирам, че това е образ, обвит в мъгла, чиято мистерия се разкрива бавно и постепенно. Това по мое мнение спомага за допълнителния интерес към поредицата.

Нещото, което не ми допадна, бе стилът на писане. Дали е следствие на буквален превод или самата авторка пише така, не знам, но просто не успях да го възприема до самия край и това донякъде ми развали удоволствието от историята. Имаше някакъв рязък тон на смяна на темите между абзаците, неадекватни диалози и като цяло самият начин на разказ бе накъсан, непоследователен. Ако се абстрахираме достатъчно дълго от този недостатък обаче, можем да се насладим на добър замисъл, интересни герои, красива природа и неслонимият дух на една смела Даровита героиня – Катса.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: