„Огнена“ надпревара между добро и зло се развихря в Седемте кралства

Във втората книга от трилогията за „Седемте кралства“ главната героиня е коренно различна от Катса. Както и историята междувпрочем, отново блестяща с оригиналност. Този път сме в земи, където има хора и животни, наричани чудовища, способни да контролират умове, стъписващи със своята неземна красота и изключително кръвожадни и жестоки. Но разбира се не всичко е винаги такова, каквото изглежда – Файър е именно такова чудовище. Красотата й спира дъха, а способността й да контролира умовете на другите надхвърля всяка друга. Но Файър носи добър и милосърден характер и изпитва истинска неприязън да налага волята си над беззащитните и по-слабите от нея. Докато Катса бе воин и излъчваше сила, въпреки вътрешните си терзания, то Файър е нежно и крехко създание, принудено да се бори за независимост в един суров и мъжки свят на прага на война. Не ме разбирайте погрешно, Файър съвсем не е безпомощна и много добре умее да се грижи за себе си, но излъчването й е много по-женствено от това на Катса според мен.

Този път романтиката в книгата бе на място, ненатрапчива, дори леко забавна на моменти. Беше като естествена част от историята. И се случи някак бавно, неусетно, както обикновено се случва и в живота.

Макар Арчър очевидно да изпитваше всепоглъщаща любов към Файър, държанието му бе непростимо, незряло и егоистично до степен на обсебване. А когато не получаваше това, което иска, се превръщаше в типично разглезено дете. Но Файър не се поддаде на машинациите и дребнавата му злоба нито веднъж. Въпреки недостатъците и грешките си обаче Арчър не заслужаваше подобен край.

Любовта не се мери така… Дори да нося вина за чувствата ти, не е справедливо да ме обвиняваш за начина, по който си избрал да се държиш.

Бриган бе друг персонаж, който ме заинтригува с противоречивостта си в началото. Показа се като жесток и коравосърдечен мъж, но постепенно студената маска падна и той се оказа не по-различен от Файър с мислите и тревогите си, с голямото си, добро сърце. Затова не е учудващо, че именно те накрая се влюбват и остават заедно. Решението на Файър да няма деца въпреки голямата си любов към тях малко ме натъжи, но очевидно Кашор е решила героините й да се съсредоточават повече върху живота наоколо, отколкото върху семейния уют. Макар според мен майчинството да е възможно да върви ръка за ръка с независимостта, това решение за съдбата на Катса и Файър не е в мои ръце.

Макар да е една напълно различна история, „Огнена“ е достойно продължение на „Даровита“, съдържащо нова доза екшън, загадки, любов, приятелство и нови опасности. Тук научаваме още една част от историята на крал Лек, но финалното парче от пъзела предстои да бъде разкрито. Определено не се отказвайте от тази невероятна, вълшебна приказка!

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: