„Жената на поета“ ни разкрива истината зад великата легенда Пушкин

Някой мъж ви казва, че е готов да умре за вас. По етикет жената трябва да сведе поглед, да се изчерви и да закрие лице с коприненото си ветрило. На мъжа е позволено да се самоизтъква колкото иска, а жената ласкае егото му и го държи закотвен на земята. Така е устроен светът, или поне така ме учеха, преди да се прочуя като най-голямата злодейка в Санкт Петербург.
Сега знам по-добре.
Когато един мъж ви казва, че е готов да умре за вас, понякога трябва да му повярвате. Защото да позволиш на съпруга си да загине на бойното поле на честта, е позорно, по-лошо дори от това да го убиеш със собствената си ръка.

„Зад всеки успял мъж, стои по една жена“ – това донякъде покрива ситуацията между Пушкин и Наталия. Но не съвсем, защото Александър е вече самостоятелно изградила се популярна личност в Русия дълго преди да срещне младата си съпруга. Тогава може би – „Красотата ще спаси света“? Едва ли! Именно красотата е причината за всички нещастия, сполетели семейството на Пушкин. Красотата и произлизащите от нея завист, злост и интриги. Дали пък да не използвам една позната реплика от филма „Кинг Конг“ (2005) – „Красавицата уби Звяра“? Но и на това отказвам да повярвам! Отказвам да приема, че цялата вина за всичко случило се между 1831 и 1837 година лежи на плещите на едно младо и твърде красиво момиче. Ако изобщо Наталия носи някаква вина, то тя е, че е била родена много преди времето си, че е била наивна и твърде доверчива, неподготвена за сплетните на руското висше общество. Виновна е, че е обичала съпруга си твърде много, та пренебрежението му и творческото му его да й причинят по-силна болка отколкото на всяка друга съпруга в онези години. Виновна, но всъщност напълно невинна…

Давам мълчалив обет да разкрия пред света истината за нашия живот, за силната връзка, която имахме с Александър. Може и да не завърши щастливо като приказна история, но дълбоко в сърцето си знам, че беше история за истинската любов.

Историята се пише от победителите. И от мъжете. И колкото и феминистко да звучи, истината е, че дори в 21ви век жената все още е възприемана като предмет, като притежание, като украшение на мъжа. Все още на по-силния пол му е трудно да види жената като самостоятелна личност, като напълно завършен човек сам по себе си. И макар сега да е значително по-лесно за жените да отстояват правата си, то през 19ти век това е било на практика невъзможно. Особено в братска Русия. Наталия Гончарова носи борбен, жив дух и интелигентност, каквато едва ли е била гледана с добро око в онова време. Единствената й мечта е да се отдаде на творчеството и литературата си. Но Наталия е млада и красива, а светският й съпруг твърде рано я въвежда в среди, в които още не знае как да плува. Блясъкът на приеми и забави сред висшето общество влиза под кожата на младата рускиня и макар разумът й твърде често да й напомня за добрите порядки на една омъжена жена, сърцето копнее за танци, невинни флиртове и разменени усмивки. Наталия обича до болка съпруга си, не ме разбирайте погрешно, но също като всяко младо същество иска да усети вкуса на свободата, на фриволността, на забавленията и безгрижния живот. Но когато за красотата ти се носят легенди, злите езици не стоят мирни и кроят подмолни планове.

Да пишеш означава да търсиш истината, а истината за живота на повечето хора е непоносима. По-добре да живееш в щастливо неведение. Но пък щастливото неведение също е невъзможно за писателя, защото ние винаги се стремим да разкажем историите си и когато не можем, не чувстваме нищо. Мисля, че и това е една от причините за отвратителното ми душевно състояние.

В интерес на истината книгата започва с пролог, който едва ли не представя Пушкин като жертва на нелепи обстоятелства. И до някъде е така – нито един от двамата съпрузи нямат вина за завистта и злобата в душата на светското общество, за интригите в двора и за лицемерните представители на властта. Но в хода на историята поне за мен става ясно, че макар Александър и Наталия да споделят голяма, истинска любов, двамата са донякъде с несъвместими характери, особено на фона на епохата, в която живеят. Пушкин е творческа натура, с крехко его и силна емоционалност, които често му пречат да отдава пълно внимание на семейството си. А една влюбена жена не иска нищо повече от това – внимание и грижа, знак за пълна принадлежност към възлюбеното сърце. В някои ситуации горещият темперамент и неприкритата ревност на Пушкин подтикваха Наталия да се държи дръзко и донякъде непристойно само и само да обърне погледа на мъжа си към самата нея. Така че съжалявам, но за мен Пушкин не е жертва на красотата на младата си съпруга. Дори до някъде не е и жертва на интригите, в чиито капан попада в края на живота си. Пушкин чисто и просто сам допринася за злополучния инцидент, макар и не на 100 процента, но все пак не е и напълно невинен страничен наблюдател на собствения си живот. Характерът, темпераментът и силната му емоционалност са немалък катализатор за последвалите събития. Като ще сочим с пръст виновника, нека поне сме наясно с всички гледни точки.

Именно това ни предоставя и Дженифър Лам – една нова гледна точка над живота на известния поет. И макар да е художествена измислица, самата авторка признава, че се позовава на новооткрити исторически сведения и факти и се е опитала да предаде един автентичен женски образ такъв, какъвто го е видяла в тези прашни записки. Съкрушителното в случая е, че подобно на много драматични любовни истории, и тази между Пушкин и Наталия приключва с раздяла. С тази разлика, че тяхната е история от истинския живот. Което прави силата й още по-осезаема и наелектризираща.

„Жената на поета“ е открит и неподправен разказ за живота на една от най-известните двойки в началото на 19ти век в Русия. Написана със стил и талант, книгата възражда образи на живи легенди и внася духа и атмосферата на руското светско общество в дома на читателя. Разпалва сърцето с чувствата, страховете и надеждите на героите си. Отваря очите ни за толкова много истини, валидни и до днес. История, която ни разтърсва из основи.

Искрено благодаря на издателство Софтпрес за предоставената възможност да се докосна до историята, от която толкова упорито бягам, но всеки път намирам нови и нови универсални уроци за живота ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

2 коментара

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: