„Блажена Ксения бъди“

Final relationship goals:

Някой ден, след петдесет години ще сплетем отново пръсти и ще си спомним за този миг – прошепнах. – Ще си спомним как сърцата горят неудържимо в гърдите ни. Как краката ни са готови да ни отведат отвъд възможното. Как пръстите ни тръпнат в очакване да почувстват стоманата на кинжала. Ще си спомним как никога не се отказахме и как, против всяка логика, още сме живи. След петдесет години може лицата ни да са различни, Игор, но очите ни ще горят все още със същия плам.

Не знам как да започна това ревю. Дори не съм много сигурна, че искам да напиша ревю. В интерес на истината не искам да ви обяснявам колко уникална и невероятно увлекателна книга е „Благословени“. За силата на магнетизма й говори ясно фактът, че вместо да се впускам в емоционални словоизлияния, искам с цяло гърло да изкрещя един-единствен въпрос. Към Цвети. Защо? Защо разби сърцето ми, Цвети?! 😭

Да, ако още не е станало ясно – няма да е безопасно да четете този пост, ако тепърва ви предстои да се запознаете с Ксения и компания.

Надявам се също така всичко написано по-долу (защото съм аз и защото въпреки големите ми мелодрами ИМАМ и ИСКАМ да ви кажа толкова неща за „Благословени“) да бъде възприето положително. Вярвам, че Цвети няма да ми се разсърди от една-две забележки, а и всичко идва от дъното на разбитото ми сърце – всяка емоция, всяка пролята сълза, всеки поглед накриво към историята 😇

„Бъдещето се заплаща с кръвта на миналото.“

„Благословени“ е един много емоционален и силно разтърсващ финал на историята на любимата ни Ксения. Както и в „Пазители“, така и тук продължава да се наблюдава един градеж в характера, израстване на личността на героинята. Постепенно тя се превръща в онова свое аз, което смесените й гени, интензивните тренировки и новите разкрития в Двореца я оформяха през всичките три книги. Превръща се в безпощадна заплаха за своите врагове и в единственото избавление от тиранията им. Превръща се в символ на надеждата. Дори и да е против собствените й желания. Нали все пак е обещана.

Действието в тази последна част от поредицата е наситено с драма, напрежение, солидна доза екшън и немалко романтични сцени, както и с купища разбулени тайни, които са ни тормозили до сега. Ето защо никак не е чудно, че читателят преминава през страниците със скоростта на светлината в стремежа си да научи все повече и повече за развоя на събитията. Но както се оказва внимавай какво си пожелаваш, защото любопитството убило котката…

Ако трябва да съм напълно откровена, искаше ми се да има повече нежни сцени между Игор и Ксения. Вместо това голяма част от романтиката бе заделена за Дорин и Зоя. Тяхната връзка е с по-мек, все така драматичен, и доста познат характер тип котка и мишка. Признавам и че номерът, който Дорин спретна на Зоя, за да я принуди да излезе от черупката си и да му признае какво чувства към него, доста ме подразни и ако аз бях на нейно място може би нямаше да го оставя да му се размине така лесно. Или пък знае ли човек – ако Дорин стои насреща ми, това значи и че Игор е някъде наоколо, а това значи… Добре, отплеснах се. Нека продължим напред.

Споменах ли колко пердах отнесоха различните герои в тази книга? Ама здрав пердах!

Отново имаме нов персонаж в историята, който както разбирам е успял да спечели сърцата на много от феновете на поредицата. Имам да кажа само едно нещо по въпроса – вие, предатели такива! Маркус никак, ама никак не ми хареса, пък съдбата да си приказва каквото си ще! Може би ако го бяхме срещнали от самото начало на историята и имаше повече време за взаимоотношенията му с Ксения да се развият, може би щях.. не, нямаше, нямаше да го приема, съжалявам! Още когато той разкри истинското тълкуване на видението на Вера Крамаренко и особено частта с обещанията на съдбата трябваше да спра да чета за едни солидни 5 минути, през които фанатично напявах на глас „Не, не, не, не, не!“. В момента се страхувам, че съседите може да са се обадили в Психото – имам тънки стени…

И стигаме до епилога. Момент, нещо ми влезе в окото… Така, епилогът… Не, не мога, няма такова нещо. Отказвам да повярвам в този епилог. Книгата завършва със сцената край стените на Двореца. Точка. Удивителна! Между другото, Цвети, искам точни GPS координати на мястото, както и часът през 2029. Ти знаеш за какво говоря.

Дотегнах ли ви вече? Добре, спирам се до тук. Мисля, че схванахте основното положение, в което се намира духът ми – не особено стабилно, но пък това освен всичко друго е и силен показател за таланта на Цвети. В интерес на истината не знам защо се свързах толкова дълбоко с тази история и нейните герои. Признавам, че ако човек не успее да установи някаква връзка с поредицата, преживяванията му с прочита й няма да са това, което са за мен в момента. Но има нещо в „Проклятието на Воронина“, което ми говори на някакво подсъзнателно ниво и което ме кара да се вълнувам от съдбата на героите по толкова бурен и истински начин. Хмм, Цвети, да не си илюмЕнат? 🙄

В заключение ще кажа само, че чакам с огромен интерес и мъъничък страх следващото творение на авторката. Вярвам, че както е започнала с градежа в писателските си умения, това, което предстои да прочетем от нея, направо ще ни отвее вдън горите тилилейски.

И накрая, но не на последно място, искам да благодаря на слънчевите портокали от издателство Orange Books, които бяха така мили да ми предоставят копие на книгата и благодарение на които се мобилизирах да се снабдя и с другите две части от поредицата. Оттам насетне всичко е история, както казват… ❤


П.П. Следват няколко от любимите ми забавни цитата, за да не бъде всичко сополи и сълзи 😁

– Ще ми се… Ще ми се да ги нямаше тези решетки – рече.
– На мен също – кимнах, докато бършех сълзите от очите си.
– Знаеш ли какво друго би ми се искало? – попита ме след малко.
– Какво?
– Да спреш да си бършеш сополите в ръкава ми.

***

Страхотен план, Ксения! Наистина, така добре си го замислила, че пълководец като Сун Дзъ е трябвало да си води бележки, докато оплиташ Маркус в мрежите си.

***

Може би си твърде голям инат, за да те накара съдбата да свършиш каквото и да било. Може би тя се е уморила да те тласка по правия път и е вдигнала ръце от теб веднъж завинаги.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: