„Цветовете на морето“ ще отведат Алеа и приятелите й от Алфа Кру до непознати води. Последвайте ги 🙂

Сладка, невинна, по детски простодушна – това са думите, които изникват в ума ми като се замисля за тази история. Алеа Аквариус е детска приказка, която като истинска сирена може да омае дори по-големите читатели. Знам че е така, защото подозирам, че дори авторката е имала моменти, в които забравя истинската възраст на своята героиня. Но като се замисля през какви премеждия преминават децата от поредицата Хари Потър някак сблъсъкът на Алеа с жестокостта на света, докато тепърва разкрива истината за самата себе си, ми се струва напълно в реда на нещата. Но нека започна от самото начало.

В „Цветовете на морето“ Алеа продължава своето приключение с екипажа Алфа Кру и мистериозния Ленокс Скорпио. Пет деца, които водят смел и авантюристичен живот на борда на корабчето „Круцис“, изправят се пред смъртоносни опасности и гордо поемат отговорност за действията си, когато биват спипани на местопрестъплението. Или подвиват опашка и бягат като например скачат в движение от препускащ влак. Смисъл, напълно скучно им е по цял ден на тия деца, казвам ви.

Алеа започва все по-настоятелно да търси отговори за своята истинска същност, като по пътя към истината открива малки парчета от пъзела, които допълнително да засилят любопитството й. Но не само тя се пита коя е в действителност. Ленокс също таи хиляди въпроси, така че без да се замисля, а и чувствайки го като свой дълг, той придружава Алеа на щурото й пътешествие към Шотландия. По пътя двамата не само ще се сблъскат с редица чудати магични същества, но и ще им се наложи да се справят с реалния свят и всичките проблеми, произтичащи в него от факта, че са две бездомни деца без никакъв надзор на възрастни. И сякаш не им стига това, ами ще трябва и да се борят с назряващите помежду им чувства, които може и да не са много позволени в новия им свят.

Именно тук читателят, а подозирам и самата Щевнер, напълно забравя за крехките единадесет години на героинята. Смелостта, която демонстрира в лицето на опасността, самотата и тъгата по изгубените родители, които изживява, както и новите романтични чувства, с които се сблъсква по пътя към езерото Лох Нес, карат представата ни за Алеа да порасне. Правят момичето далеч по-мъдро и зряло за годините си. Първоначалната ми реакция бе „ама тя е само на единадесет години!“, но после, както вече споменах, се сетих за всичките перипетии на Хари и компания и си казах „о, това нищо не е; пробвай да се изправиш срещу триглаво куче, което иска да ти отхапе главата, докато задушаващи растения и трансфигуриран шах се опитват да изсмучат живота от теб…“ и историята продължи да тече в същия лек, приятен ромон на разказ. А щом Алеа и Ленокс все пак стигнаха до заветната дестинация и получиха отговори на всичките си въпроси, емоционалният тон на книгата придоби ново кресчендо, което ме трогна до сълзи. И получи искрените ми овации.

Това, което разкриват в Лох Нес, обаче съвсем не слага край на приключението на Алфа Кру. Всъщност то тепърва започва. Предстои им ново дълго пътуване сред бурни морета и неизследвани земи. Предстои им разрешаването на нови загадки. Предстоят им нови премеждия. А на нас ни предстои още една история от сагата за Алеа Аквариус и аз нямам търпение да разбера как ще приключи всичко за нашето морско момиче.

Много благодаря на издателска къща Емас за предоставената възможност ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

Един коментар

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: