„Задръж звездите още миг“ преди вечността

Чел съм някъде – казва той, – че животът след смъртта е онова, което оставяме у другите.

Това е една напълно трогателна и сърцераздирателна история, която иде да ни покаже, че колкото и далеч да стигне човечеството в търсене на отговори за Вселената, това, от което в действителност има нужда всеки от нас, е любов. Не, не спирайте да четете, това не е розов роман. Няма нищо лигаво, пошло, нито пък банално в тази история. Звездите са пълни със сурови емоции, а героите на Хан ще ни помогнат да изживеем всяка една от тях. Именно това ви очаква в тази книга. Деветдесет минути, а всъщност цял един живот сред звездите.

Кейти Хан ни представя една утопия, в която на пиедестал се издига индивидуализма, способностите на отделната личност, пълното равноправие между населението на земята. Вярата, расата, цветът на кожата, пола – нищо от това няма значение, защото в очите на Европия всички са равни и всеки се ползва с еднакви права. Страховита ядрена война е опустошила Американските щати и Близкия изток, а плътен астероиден пояс обгражда планетата, и това подтиква оцелелите народи – главно в Европа – да основат утопия, изградена от Войводства, в която всеки дава своя принос на равно с всички останали. Всеки живее сам и необременен от социален натиск или пък семейни проблеми, отделният индивид се развива до пълния си капацитет, давайки всичко от себе си в служба на Европия. Звучи прекрасно, нали? Обаче не е.

Правилото за двойките – да, има правила за любовта; представяте ли си?! – не позволява на младите членове на обществото да създадат семейство преди да навършат 35 години. А на всеки 3 години се извършва Ротация, която в основата си представлява преместване на отделните индивиди в нова част на света, където да живеят и работят до следващата си Ротация. Колкото и прекрасно да звучи да си самостоятелен и независим, истината е, че утопията на света на Хан е едно самотно място, в което младите се страхуват да обичат. Но технологиите са развити на максимум. Ще оставя на вас да прецените кое да натежи във везните.

Когато ти кажат, че не можеш да имаш нещо, мисля, че е съвсем човешко да започнеш да го искаш.

Деветдесет минути – точно толкова кислород им остава на Карис и Макс, които по невероятни стечения на обстоятелствата се оказват изгубени в космоса, свободно падащи към своята неизбежна гибел. Докато отброяват края, двамата ще се замислят за всяко взето решение, за всяка грешка, за всеки споделен миг, за всяка ласка. Ще преживеят любовта си наново и ще достигнат до извода, че без нея няма голям смисъл за човешкото сърце да бие на празни обороти. Без да го осъзнават напълно, Карис и Макс ще поставят началото на една тиха революция, която не само ще измъкне Европия от летаргичния й, безчувствен сън след страшната война, но и ще покаже на човечеството път нагоре към звездите.

Футуристично бъдеще, в което индивидът е… ами сам. Да, Войводствата звучат като сбъдната мечта, но тази мечта няма сърце и душа, а именно те са горивото на човешкия живот. Когато се срещат, Макс и Кари стоят от двете страни на една вяра, преживяват дълбоки сътресения, но въпреки това оцеляват и се изправят срещу отживели правила, за да отстоят своята любов. Любов, която ще ни разбие сърцето повече от един път. Любов, която ще танцува сред звездите. Любов, за която си струва да жертваш всичко, дори себе си.

Красива, покъртителна, очарователна. Звездна. Феноменална. Отвъд този свят. Драматична и тъжна. Приказна. Говоря за историята. Говоря и за любовта.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: