„Всяко малко нещо“ е позволено в любовта и на война

Първо – независимо какво ще прочетете по-надолу, това НЕ Е негативно ревю! Всъщност дадох на историята 4 звезди и като цяло тя бе интригуващо четиво, напълно в стила на Йънг, която пък определено се доказва като невероятен автор на любовни романи. Добре структуриран сюжет, реалистични персонажи, нежност и романтика и секс – всичко в правилните пропорции. Една красива история от поредицата Хартуел. Като тук искам да отбележа как всъщност силно се надявам Йънг да продължи сагата и да видим личните истории на Дарла и Еймъри, та дори и на Джак Девлин.

Така, ето – книгата е хубава. Не ви лъжа. Обаче аз лично супер много й се изнервих, защото характерът на драмата между Вон и Бейли просто започва да ми лази по нервите. Не една и две тийнейджърски истории от тоя род съм чела и да видя подобен сценарий между зрели хора сериозно ми опъна нервите. Така не се бях ядосвала на книга от „След“ насам. Съвсем сериозно на моменти спирах да чета и с мъка овладявах желанието си да запратя книгата към стената. Или да я метна през терасата. А защо не направо да я заблъскам в главата на половината герои от историята?!

Вон Тримейн не ми хареса като образ, именно защото за улегнал бизнесмен се държеше доста нерешително, арогантно и откровено инфантилно в компанията на Бейли. Освен в моментите, в които не се опитваше да поеме контрола в спалнята. Малко сме се впечатлили твърде много от нюансите, а Йънг? Това неговото „искам те, ама ще стоя надалеч“ и „обичам те, ама ще съм груб с теб“ направо си просеше шамарите. И не си мислете, че мислено не съм го опердашила. И не, не в оня смисъл. Перверзници такива!

Бейли опита малко от горчивия вкус на собственото си лекарство, когато животът й започна да се разпада, а всеки си вреше носа в нейната работа. Това е другото нещо, което силно ме дразнеше в историята (макар и да се превръща в запазена черта в сюжетите на Йънг) – всеки си мисли, че знае по-добре от другия, раздава акъл и се меси в неща, които не разбира напълно, а после бие отбой, когато започнат на него да му се врат в живота. Но така е в малкото градче, предполагам. Все пак, вярна на стила си, Бейли не сведе глава ни веднъж, а гордо посрещна всяка буря и накрая постигна всяка поставена цел. Дори и това да включва висок, арогантен и устат богаташки зад.. ъм, мъж.

Определено Джесика и Купър си остават фаворити за мен в тази поредица. Хубав бонус бе да станем свидетели на развитието на отношенията им във „Всяко малко нещо“. Както вече споменах, Йънг определено ме заинтригува с образите на Дарла, Еймъри и Джак. Дано не ги изостави на прашните лавици в ума си, ами да сътвори още чудесни истории за вълшебната еспланада и сърдечните хора, които живеят на нея. И понеже това не е негативно ревю, наистина ще ви препоръчам тази книга като едно добро продължение на „Хартуел“, пък вие не се впечатлявайте толкова много от емоционалния ми тон – това е чар и проклятие едновременно 🤓

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: