• „Забранете тази книга“ само ако целите да разширите аудиторията й 😉

    Някога забранявали ли са ви нещо? Глупав въпрос предполагам, но ако се замислите рядко чуваме директните думи „забранявам“, „не позволявам“, „никога повече“. Може би като деца? Знам ли, но мисълта ми е следната – забраненият плод в действителност е по-сладък. Така е устроен човешкият мозък – когато нещо е в изобилие около нас, не представлява чак такъв интерес. Но когато му сложиш червен етикет с „Не!“ отгоре и някак всичко вътре в нас пищи в агония докато не се сдобием със забранения предмет. А при децата инстинктът да се бунтуват е далеч по-засилен. Всъщност единственият сигурен начин да накараш подрастващите да направят нещо е просто да им го забраниш 😇…

  • Unboxing BOPS: „Крадци на книги“

    Април – рожден ден и страхотна тема на BOPS, какво повече му трябва на човек? Е, на мен ми трябва всичко, ако се застоите за по-дълго да ми слушате мрънканията, но не за това сме се събрали днес тук. Този месец ще крадем книги. Да, кражбата (по принцип) е нещо лошо, но в някои ситуации е единственият ни шанс да усвоим следващия житейски урок. А да крадеш книги е дори може би благородно до някаква степен. Освен ако се опиташ да откраднеш моите книги – тогава ставам книжен червей тип „Нивганощ“. Не знаете какво е това? Мислите си, че не е страшно? О, благородни ми приятели, колко грешите само… Но…

  • Top 5 Wednesday: Favorite Fandom Items

    Ето ме отново тук с тема за top 5 wednesday. Този месец си харесах само една, или по-скоро разбрах замисъла на само една, зависи как искате да гледате на нещата – откъм правилната или откъм измислената страна. Таа включвам се в края на месеца с топ 5 любими фендъм (брр, боли ме да я напиша тая дума така, ама като си няма сносен превод…) предмети. Вещите могат да бъдат от всякакво естество и аз съм се спряла на следните 5 варианта: Книгоразделители – обожавам книгоразделите! То кой ли книжен червей не е вманиачен на тема разделители, но видя ли такова картонче и ръката ми автоматично посяга да си го прибере.…

  • Дори мракът отстъпва пред светлината от „Кулата на зората“

    ~ Ревюто съдържа леки спойлери ~ Първото и най-важно нещо, което трябва да знаете за мен и тази поредица (освен че я обожавам!), е че не харесвам Дориан… и Каол. В началото страшно много подкрепях връзката между Селена и Каол, но с развитието на историята и наборът от идиотщини, които Каол вършеше в името на честта и дълга и бла-бла, този персонаж ми стана крайно антипатичен. Така че някак бях напълно щастлива, когато не го срещнахме и на една страница от „Империя на бури“. Сара обаче реши, че са ни нужни цели 730 страници история само с Каол и неговото мрънкане и самосъжаление и аз като върл неин фен кротко…

  • „Дългият път надолу“ е точно такъв – дълъг и нещастен. Готов ли си да поемеш натам?

    „но ако кръвта във вените ти тече във вените на някой друг, ти никога не би желал да я видиш извън тях.“ Встъпителни думи? Или може би финално заключение? Истината е, че ми е адски трудно да дам крайна оценка на тази книга. Главно заради стихотворната структура на текста без и едничка рима, което мен лично ужасно много ме дразни. Но като оставим това на страна, желаният ефект от думите на автора определено е постигнат, предвид колко лесно и гладко се чете историята и колко силно може да въздейства тя на читателя в определени моменти. Философия, морал и етика, добро и зло, причина и следствие, действие. Бездействие? Правила. И един…