Кой ще овладее силата на магията в „Сборище на сенки“ сред четирите Лондона – тайната се крие зад маската…

„Делайла Бард я биваше да си търси неприятности.“

Първо искам да започна с едно голямо УАУ! за невероятната корица, както и за прекрасния превод, защото и двете допринасят с един голям плюс към удоволствието от четенето на тази история! А тя наистина е едно фентъзи, след което трудно можете да се върнете към реалността.

Признавам, че в началото имах чувството, че книгата не ми върви така гладко и бързо като „Четирите цвята на магията“. Може и да се е дължало на пролетната умора, защото в един момент както си мрънках колко бавно чета, така в следващия вече бях на финалната права и бясно разгръщах страница след страница в опит да стигна по-скоро до последното изречение. А не трябваше! Сериозно, сега просто не знам какво да правя с живота си докато излезе и третата част на поредицата.

И те така, да си поговорим за Кел и Лайла, за двамата души в рамките на цели 4 свята, които определено умеят да си намират неприятности и да забъркват колосални каши без дори да си мръдват пръста твърде ентусиазирано. Заварваме нашите герои четири месеца (започвам да си мисля, че това число е свещено за историята…) след събитията в „Четирите цвята на магията“ и всеки от колоритните ни образи преминава през своеобразни последици от битката с тъмната страна на магията. Кел и Рай плащат висока цена за кръвната си връзка, но като че ли светлините на прожекторите изгарят повече младия антари, държат го под зорко око, наказват го за грешка, направена от друг. Лайла пък процъфтява в моретата като пират и главен крадец на борда на прословут кораб с не по-малко известен капитан. Пътищата на всички обаче неизменно ще се пресекат, когато в Червения Лондон идва време за „Елементалните игри“ – състезание, колкото пропито с политически умисъл, толкова и с премерване на силите между най-добрите магьосници от близките кралства. Състезание, което ще нагнети обстановката в Анеск и ще изкара на яве най-добрите и най-лошите черти на участниците.

За съжаление обаче Лайла е сред героите, които са твърдо решени да ни покажат само най-негативното у себе си – колкото всички останали образи се опитват да извлекат поука от миналото и да поправят грешките, направени тогава, толкова госпожица Бард е засилила упорството, ината, егоистичните си пориви и таланта да се оказва оклепана до ушите в неприятности. Макар да се забавлявах с любимия си женски пират и неведомите пътища на късмета й да оцелява противно на всички очаквания, то не рядко се случваше и да я порицая заради постъпките й спрямо другите персонажи в историята. Силно се надявам в идните им приключения да започне да се вслушва поне малко в съветите на Кел, да впрегне и разума, не само чувствата си, като двигателна сила, и лееко да „затъпи“ по-острите черти на характера си, защото в противен случай подозирам, че ще стигне до момент, в който лъжицата ще се окаже твърде голяма за нейната уста. А колкото и да ни вбесява, Делайла Бард все пак впечатлява публиката с острия си ум, сарказма и хапливите забележки, с чаровната си особа и неподозираната мощ, която се крие в кръвта й. Повярвайте ми, дори не можете да си представите на какво е способно това девойче. Самата тя тепърва открива границите си.

И като споменах граници – Кел плаща скъпо и прескъпо за предаденото кралско доверие. В хода на събитията от книгата все по-ясно изпъква новият му статут на затворник в собсвения му дом, на отшелник сред семейството си. Не в буквалния смисъл, разбира се. Но все пак атмосферата е толкова тягостна, липсва доверие, липсва любов, липсват старите взаимоотношения и лъсва истината, която младият антари цял живот се опитва да пренебрегне – той е пионка в политическите игри на не една и две кралски династии. Единствен Рай изпитва реална симпатия и братска привързаност към магьосника, но това може да се окаже фатално за престолонаследника, ако не внимава какви каши забърква. Двете момчета решават да се впуснат в опасна заблуда, като включат Кел в Елементалните игри. Сами можете да се досетите колко добра идея е това при споделената им физическа връзка. Но да се върнем на тягостните отношения в двореца – трябва да призная, че каквито и да са причините, пак не можех да оправдая поведението на кралското семейство. Беше ми мъчно за Кел, съжалявах положението му. И никак не го обвинявам, че поиска свободата си, макар да изглежда, че ще заплати твърде висока цена за нея. Предполагам това е още едно нещо, за което да чакаме с нетърпение излизането на финалната част на поредицата. Не че искам да ви притискам, Емас.

Друго, което ми направи приятно впечатление, е игривият танц, който играеха Лайла и Кел около чувствата си един към друг. „Сборище на сенки“ е прекрасно фентъзи за четири свята, всеки обвързан с магията по различен начин, но Шуаб е успяла много добре да вплете и тънки романтични нишки, които допълнително да усилват напрежението в наратива. Гореспоменатият танц е именно такава нишка, защото макар реално да получиха сравнително малко екранно време заедно, младията антари и красивият пират не спираха да завъртат мислите си един към друг по време на шеметните си приключения. А когато всъщност пътищата им се пресякоха, срещата бе взривоопасна, нагорещена и крайно пикантна. Много добре, Шуаб, много добре!

„Не знам защо вие двамата се въртите един около друг като звезди. Не ми е работа да разбирам от космически танци. Но знам, че идвате да питате един за друг, а ви делят само няколко крачки и стъпала колкото пръстите на ръцете.“

Стари и нови врагове надигат глава в търсене на повече мощ, на повече власт, на повече магия, а самият извор на вълшебство в четирите Лондона прави пълен кръг и достига нов апогей в житейския си цикъл. Някои от персонажите ще бъдат щастливи от този развой на събитията, но други ще осъзнаят опасността твърде късно, за да могат да направят нещо по въпроса. Или пък спасяването на световете тепърва предстои и то не от кого да е, а от ръцете на една крадла, на един млад магьосник и тяхната банда от колоритни и уникални в талантите си приятели? Не, не ви зарибявам, но определено има какво да се очаква с нетърпение от края на трилогията.

Макар историята да е сравнително по равно разпределена между Кел и Лайла, някак присъствието на малката крадла се усеща една идея повече от това на младия антари. Което и обяснява избора на корица. А тя пък е просто извънземно добра! И някак зловеща, но в положителен смисъл – приканва читателя да разгърне страниците и да се потопи в магията на разказа. А после в кой свят ще се събудите зависи изцяло от силата на вашето въображение.

Сърдечни благодарности към издателска къща Емас за предоставената възможност ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

2 коментара

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: