Дори мракът отстъпва пред светлината от „Кулата на зората“

~ Ревюто съдържа леки спойлери ~

Първото и най-важно нещо, което трябва да знаете за мен и тази поредица (освен че я обожавам!), е че не харесвам Дориан… и Каол. В началото страшно много подкрепях връзката между Селена и Каол, но с развитието на историята и наборът от идиотщини, които Каол вършеше в името на честта и дълга и бла-бла, този персонаж ми стана крайно антипатичен. Така че някак бях напълно щастлива, когато не го срещнахме и на една страница от „Империя на бури“. Сара обаче реши, че са ни нужни цели 730 страници история само с Каол и неговото мрънкане и самосъжаление и аз като върл неин фен кротко ги изчетох всичките. Сега, не че се оплаквам – бих взела доза Сара по всяко време и на всяко място, под каквато и да било форма, но личната ми неприязън към главния герой си пробиваше път към повърхността има-няма през цялото време, докато четях книгата. Защо ви казвам всичко това? За да не сметнете следващите редове от ревюто за хейт и негативизъм, ето защо. Защото въпреки дразнещия централен образ и отрицателните ми чувства към него, то историята между тези сини корици беше напълно в стил Маас: поглъщаща, очарователна, интригуваща и добавяща още едно парче към големия пъзел на „Стъкленият трон“. Книгата е разкошна. Въпреки Каол.

Ще се опитам да ви спестя хилядите причини, поради които смятам Каол за недостоен представител на мъжкия пол. За мен този образ си е едно мрънкащо, разглезено дете, което обвинява всички останали за собствените си провали и все така не може да реши какво иска – от живота, от приятелите си, от любимата. От самия себе си. Начинът му на мислене и разсъжденията му доста често ми докарваха нервен срив, както и неистовото желание да бръкна вътре в книгата и просто да сложа край на мъките му като му извия врата. Още един плюс за писателския талант на Маас по мое мнение. Но това е книга, колкото посветена на Каол, толкова и на Несрин, Ирен и хаганът на Южния континент, така че ще се съсредоточа над тях и ще забравя, че лорд Уестфол изобщо диша в тая история.

Много се зарадвах, когато осъзнах коя всъщност е Ирен Тауърс. И тя, като много други женски образи в поредицата, се превърна в моя любимка, заради препятствията и несгодите, които преживява и преодолява, но и които й помагат да израстне в тази силна и независима жена, готова да прогони злото от родината си на цената на собствения си живот. Нямам търпение за срещата й с Елин и силно се надявам Сара да даде шанс и на двете за щастлив и изпълнен с любов живот след войната. Надявам се да го направи за всички жени в книгата. Поради което се налага да опази и Каол, ноо мисля, че мога да го преживея в името на щастието на Ирен.

Ирен е мила и добра, всеотдайна, безкористна, безстрашна. Страхува се, повярвайте ми, страхува се много, но въпреки това е безстрашна, защото преодолява страховете си, преборва ги и излиза победител на всяка цена. Сърцето й е чисто и толкова пълно с любов, че просто е невъзможно да не попаднете в плен на чара на този образ. Каквито и неразбории да сътвори около себе си.

Другият силен и неустоим женски образ в книгата, е този на Несрин Фалик. Капитанът на новия крал на Адарлан ще се изправи пред някои истини за себе си, ще открие дом там, където дори не е подозирала, че ще я очакват с отворени обятия, и ще полети на крилете на страховете си, за да стане още по-добър воин, още по-блестящ стратег и жива легенда, която да вдъхнови дори принцове и принцеси да жертват живота си за общото благо. А насред целия хаос от пера, вятър и паяжина, Несрин ще се натъкне на мрачни тайни и нови изживявания, на които дори не се е и надявала. И които определено ще накарат косъмчетата по врата ви да настръхнат, а сърцето ви да препуска бясно с адреналина на историята.

Семейството на великия хаган обаче никак не ми направи добро впечатление с разглезените си и арогантни наследници, които също като тъмните твари по високите планини плетяха мрежи от интриги и политически заговори. Никак не обичам животът в двореца – която и книга да хванете с истории между високите стени на хареми, палати и дворци, винаги ще се натъквате на едно и също, а именно интриги, заговори, преврати, лъжи и маски. Нещата, които най-много мразя на този свят. Неизменна част от всяко фентъзи с крале и кралици, но все така най-малко любимата ми за съжаление. Поради което и повече ми бе интересно да следвам развоя на събитията с Несрин и Сартак в планините на руките, както и тези в Торе Сесме, отколкото сред разкоша на дома на хагана. Но да се върнем на героите – наследниците на трона на хагана определено не оставиха положителни впечатления у мен освен може би в края на книгата, когато стана ясно, че все пак са достатъчно умни и отговорни, та да осъзнаят заплахата от Валгите и да се отзоват на призива на една „огнедишаща кучка“.

И стигаме до Елин. Защото въпреки че това е книга за Каол и приключенията му на Южния континент, не се съмнявайте, че духът на младата кралица на Терасен витае осезателно из тези страници. Елин се оказва нишката, омотала всички герои в едно цяло, свързваща съдби и посяла надежда на места, до които дори не е и предполагала, че ще достигне, когато е подавала ръка на непознат в нужда. Елин Галантиус е сила сама по себе си, феномен, кралица, която ще създаде по-добър свят за всички и ще го направи с цената на собствената си кръв. Това го доказва с всяка следваща победа, която постига, било то на бойното поле, или превръщайки още един враг в приятел, или пък просто като прати най-великата лечителка да развие дарбите си, за да се завърне в дома си по-уверена и способна от която и да било преди нея. Съдбата на Елин продължава да къса сърцето ми и да ме трогва до сълзи с всяка следваща подробност за миналото, характера и надеждите за бъдеще на бившия асасин. Вярвам, че краят на историята й ще бъде грандиозен и метежен и че дълго след това няма да можем да се възстановим от него. Ако не друго, то епилогът на „Кулата на зората“ е сериозен индикатор за предположението ми.

В тази книга Сара се бе съсредоточила повече около романтичните взаимоотношения между героите. Имаше по-малко екшън, но поне ни бяха дадени някои отговори около загадъчните Валги. Сюжетът хвърляше светлина главно около мислите и чувствата на водещите персонажи, на развитието на взаимоотношенията им, на изграждането на нови любовни и приятелски връзки. Едва ли е някаква случайност всичко това – сигурна съм, че Маас ни е подготвила зашеметяваща развръзка в „Kingdom of Ash“, само че романтикът в мен няма как да не се моли тайно и явно всяка една от тези любовни връзки да запази целостта си след края на войната и всеки да намери мир и покой, и щастие с любимия човек. Или пък елф.

Искрени благодарности към издателство Егмонт за предоставената възможност! ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: