„Забранете тази книга“ само ако целите да разширите аудиторията й 😉

Някога забранявали ли са ви нещо? Глупав въпрос предполагам, но ако се замислите рядко чуваме директните думи „забранявам“, „не позволявам“, „никога повече“. Може би като деца? Знам ли, но мисълта ми е следната – забраненият плод в действителност е по-сладък. Така е устроен човешкият мозък – когато нещо е в изобилие около нас, не представлява чак такъв интерес. Но когато му сложиш червен етикет с „Не!“ отгоре и някак всичко вътре в нас пищи в агония докато не се сдобием със забранения предмет. А при децата инстинктът да се бунтуват е далеч по-засилен. Всъщност единственият сигурен начин да накараш подрастващите да направят нещо е просто да им го забраниш 😇

Малко се отплеснах, струва ми се. Да се върнем на книгата – „Забранете тази книга“ е детска история за всички възрасти, в която макар главната героина да е едва в четвърти клас, вече се сблъсква с морални дилеми и житейски уроци, способни да спънат и най-големите сред нас. И може би именно защото умът й е все още детски, Ейми Ан успява да извлече най-доброто от абсурдите в живота си и да намери бързо правилното решение на всички свои проблеми. Или най-малкото да предприеме адекватни стъпки за справяне с кофти ситуации.

„Ако забраниш една, спокойно можеш да забраниш всяка една книга…“ – мъдри думи, които могат да се отнесат за всяко нещо в живота ни. Двойният стандарт, който налагат възрастните над децата в тази история, определено не ни е нещо чуждо. Изисква се много смелост, интелигентност и малка доза хитрост, за да се изправиш срещу „враговете“ си и да ги победиш на собствен терен, та дори да успееш и да ги привлечеш към своята кауза. Ейми Ан е момиче, което постига всичко това, та дори повече – най-накрая намира собствения си глас сред семейния хаос, открива се за нови приятелства, намира призванието си, а дори може би среща любовта. Да, да – още е малка, знам. Ама всички си помним детските любови, нали?

Няма да ви разказвам повече за сюжета, защото книжката е кратка, но наистина наситена с емоции и определено си заслужава отделеното внимание. Ще ви споделя обаче колко силно ме впечатли, как ме трогна до сълзи и как най-нахално се закотви в сърцето ми завинаги. Мисля, че с Ейми Ан щяхме да бъдем страхотни приятелки в училище. Още с първите й думи разбрах, че сме сродни души. Това момиченце е като отражение на собствената ми душа в детските ми години и да я видя как смело се изправя срещу света и как въпреки страховете си преодолява толкова много препятствия, ме изпълни с гордост и надежда. Ситуациите, в които изпада, са едновременно куриозни и толкова сериозни, че на моменти не знаех да плача ли или да се смея. Накрая всичко приключваше в истеричен смях със сълзи на очи. Едно е сигурно обаче – Ейми Ан успява да увлече читателя в шеметния си живот и да го направи неделима част от съдбата си така, че когато всичко свърши да ни се прииска просто да отгърнем на първа страница и да започнем всичко отначало.

Малка, но пълна с толкова големи послания към света – „Забранете тази книга“ е история, в която децата учат възрастните кое е правилно и кое – грешно. С наивните си философски разсъждения Ейми Ан не осъзнава как всъщност ни порицава за закостенялото мислене и вдървеното отношение. Да си възрастен освен всички отговорности означава и да запазиш детето в себе си, за да може да бъдеш по-полезен на поколенията след теб. Децата са нашето бъдеще, но осъзнаваме ли, че твърде често те са и основата на нашето настояще? Много теми за размисъл поставя пред нас Алън Грац, но дори да не им обърнете внимание, то гарантирано пак ще се насладите на историята между тези страници.

А ето и какво аз ще отнеса като уроци от Ейми Ан и компания:

  • четенето на определени книги не могат да те превърнат в лош човек (аз бих добавила обаче, че със сигурност могат да ти помогнат да се превърнеш в по-добро същество);
  • никой (бел.авт. – дори собствените ти родители) не бива да ти забранява да четеш дадена книга;
  • „Всеки има правото да тълкува дадена книга както си пожелае. Онова, което не би трябвало да прави обаче, е да казва на останалите, че неговото тълкуване е единственото възможно“.

Малко са историите, които освен че трогват читателската душа, се оказват и чист балсам за нея. „Забранете тази книга“ е именно такава за мен – стопроцентова душевна наслада! Ето защо си позволявам да отправя апел към всички вас – запознайте се с историята на Ейми Ан и БШЗК при първа възможност 🙂

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: