• „Божигроб“ – арената, на която се раждат легенди и умират богове

    „Ако Отмъщението има майка, тя се казва Търпение.“ Търпение – ще имам нужда от голяма доза от тази митична способност. Защото както се оказва можеш да прочетеш „Божигроб“ в рамките на два-три дена, но няма висша сила на тоя свят, която да докара последната част от пъзела в ръцете ми преди официалната дата на издаване. Говоря за „Darkdawn“, разбира се. Кога е официалната дата? Септември месец. 2019 година! О, струва ви се смешно как драматизирам ситуацията?! Прочетете „Божигроб“ и пак ще си говорим. Не, не ви се карам. Може би малко прихващам от остроумието и сарказма на Кристоф. Може и винаги да съм си била drama queen – на кого…

  • Играч, ловец, хакер, пешка – колко различни лица може да придобиеш в една-единствена игра?

    Името Мари Лу се върти около мен от няколко години, но все не й идеше ред да прочета нещо нейно. Нищо че държа у дома трилогията „Легендата“ от три години. Но определено се радвам, че се запознах с творчеството на Лу именно чрез „Warcross“. Откакто е на световния пазар, книгата жъне големи успехи. А от издателска къща Прозорец съвсем тихомълком ни подготвиха изненада с българския й превод. И трябва да отбележа, че са се справили блестящо с работата по текста. Но днес ще си говорим за историята зад думите, която наистина е прекрасна, оригинална и доста майсторски изпипана. И така, атмосферата на книгата много напомня тази на „Играч първи“ –…

  • „Девети ноември“ вече не е просто дата в календара, а годишнина на любовта

    Поредната силно емоционална и наситена с драматични обрати история от истинския живот, представена толкова умело от любимата ми Колийн Хувър. Както неведнъж съм споменавала, тази жена умее да работи с до болка познатите ни романтични сюжети и да ги превърне в нещо феноменално, сякаш за първи път написано от човешка ръка. Идеята да се срещаш с определен човек само веднъж в година, на една и съща дата, не е изключение. Аз лично съм се сблъсквала с този сценарий в не един филм или сериал. И все пак, излязла изпод вещите пръсти на Хувър, историята придобива съвсем ново и разтърсващо влияние над читателя. Неизменно тук присъства и елементът на миналото, което…

  • Светът като поле за жътва в „Косачи“-те на Шустърман

    Дори не знам от къде да започна. Може би с най-простичкия и показателен факт за качеството на историята – прочетох я за един уикенд. Отгърнах първите страници и съвсем забравих тривиалните природни нужди като глад, сън и, хм, хигиена. Добре де, изкъпах се! И очевидно съм яла и спала. Но разбирате на къде бия. Светът на Шустърман е уникален и толкова прецизно изграден, така фантастично реален, че просто няма как да не е истински. Всичко, описано от автора, е напълно възможен сценарий за бъдещото развитие на човечеството. И за първи път получаваме вариант, в който животът изглежда като рай – спокоен, хармоничен, идиличен. Няма глад, няма мизерия, няма бедност и…

  • Философията зад любовта във „Всеки ден“

    „Всеки ден различно тяло. Всеки ден различен живот. Всеки ден влюбено в същото момиче.“ Звучи невероятно, нали? Някак твърде сюрреалистично дори за фентъзи почитател? Дали? Или пък всъщност една нетолкова добре прикрита философия за това как обвивката наистина няма никакво значение за характера и душата на човека отдолу. Ето как аз видях историята във „Всеки ден“ – не толкова като неразрешима любовна драма, макар и романтиката да си имаше своите силни страни, колкото като малък наръчник за това колко различни и колко еднакви всъщност сме всички ние, стига само да проявим търпение, толерантност и разбиране един към друг. Понятия като момиче и момче, дебел и слаб, черен или бял, губят…