14 забавни причини да четем книги на хартия… или пък не

Ехо, здравейте! 🐞

Днес реших да публикувам нещо малко по-различно като тематика в блога. Наскоро попаднах на една (уж) забавна статия за предимството на хартиените книги – „14 забавни причини да четем книги на хартия„. Няма лошо, всеки разбира нещата по различен начин. Признавам обаче, че като истинско психо нещо прещрака в мен докато четях статията и злата ми половина надигна глава. И реши да изкоментира всяка една от тези 14 причини. Моля, ако чувството ви за хумор е закърняло или никога не се е раждало, просто да пропуснете следващите редове. Също така нищо лично към екипа на www.obekti.bg – просто реших да се позабавлявам с вашата статия. Моето лично мнение спрямо спора хартия или електронен четец винаги е било на кантар, но не поради някоя от долуизброените причини 🙂

1. Книгите са пътешествие. С електронната книга винаги си на същата страница.

Ъм, грешно – съвсем ясно си виждам брояча на страниците долу в дясно, който определено не стои на едно и също място докато чета. А и историята те отнася на пътешествие, не броят страници, които стискаш между пръстите си.

2. Електронните книги не ти позволяват да си направиш твоя книжна библиотека. Ако не можеш да се изфукаш с книгите, които четеш, защо изобщо ги четеш.

Ти „фукаш“ ли се с пълния си хладилник на всеки срещнат? Ако не го правиш, защо изобщо ядеш? И отново <грешка>, защото електронните четци ти позволяват да си направиш библиотека, в която можеш да побереш поне 10-15 книжни такива. Just sayin’

3. Хартиените книги могат да се дават на заем. А какъв по-добър начин да провериш приятелството с някой, който е взел книгата ти. Или ти – неговата. С електронните книги това е невъзможно.

Прав си, няма да си дадеш на заем електронния четец, когато просто можеш да изпратиш файла на книгата на своите приятели, а те вече могат да я прочетат на всичко, за което се сетиш – от компютър до проектор ако щеш. И така хем вълкът сит, хем агнето цяло. Защото всички знаем какво се случва с дадената на заем книга…

4. В електронната книга не може да подчертаваш. А как ще покажеш на човека, на когото заемаш книгата си колко си умен, ако не с подчертаните важни пасажи от нея.

Ако е нужно да доказваш интелигентността си с подчертаване на пасажи в книгите, които четеш, то ти за мен си откровен глупак. И само посмей да ми върнеш надраскана книга – адът не знае по-свирепа ярост от тази, с която ще погна теб и цялата ти рода до 9то коляно!

5. Книжарниците са добър начин да заблудиш противоположния пол, че си наистина интелигентен.

Ако представителят на противоположния пол, когото се опитваш да заблудиш, е наистина интелигентен, няма да ти се върже на акъла и за секунда. Ако пък го направи, то сте родени един за друг. И моля напуснете книжарницата, че дишате ценен въздух.

6. Да изпуснеш купчина книги винаги е добър повод за запознанство. С електронните книги това няма как да се случи.

Ти носил ли си купчина книги? Изпускал ли си ги отгоре си? Изобщо с какъв акъл ще разкарваш ценните си книжни копия по улиците, за да ги изсипеш в краката на напълно непознат?! Идеята на тази причина ми е тъмна материя…

7. Новите книги миришат хубаво. Което е голям плюс за пристрастените към този аромат. Електронните книги, за сметка на това, не миришат на нищо.

Чисто новата електронна книга мирише на пластмаса, и то ако много се постараеш да я душиш. Чисто новата книга мирише на мастило – всеки работил в печатница подбелва очи при този аромат, който е леееко токсичен, ама да не ви пука, нали сте „пристрастени“. С което между другото хич не е морално и етично да се шегува човек.

8. Да ходиш по улицата с книга в ръка и очила с дебели рамки е модерно.

Да. Всичките батки по фитнесите тренират мускули, за да си хванат жена, забила носа си в книга и гледаща през лупи. Освен това да вървиш и да четеш е крайно опасно, защото потънал в историята дори няма да разбереш, кога си излязъл на улицата. И да разбирам, че четенето на книги е добре да се прави само когато е „модерно“?

9. Разговорите за книги ти дават възможност да вметнеш думата „винтидж“, за да покажеш колко си в час с новите тенденции.

Отново – четем само защото е модерно?! Освен това кой не би искал да изпъкне в интелигентни разговори за книги като използва така хубавата (старо)българска дума „винтидж“! Нито един тълковен речник не я откри, колко странно…

10. Хартиените книги ти позволят с палец да прелистиш бързо всички страници, като прегънеш леко десния ъгъл долу, и да чуеш любимия звук от шумоленето на хартията. Нямам как да направиш това с електронните книги.

Така, първо – прегъване на страници = чудовище; второ – на електронен четец можеш директно да скочиш на желаната страница, без да мачкаш стотици други докато я откриеш; трето – в YouTube.com има безкрайно разнообразие от звуци, с които да задоволиш болните си потребности. Нямам повече възражения, Ваша чест.

11. В някои стари книги можеш да срещнеш латински изрази, които, макар и да не ти носят особена полза, те карат да се чувстваш така, сякаш се докосваш до мъдростта на вековете.

По тази логика да спрем да превеждаме литература и директно да я караме в оригинал? Който разбрал, разбрал, останалите ще се чувстваме докоснати до мъдростта на различните народи. За какво ни е да разбираме това, което четем…

12. Често обложките на книгите са наистина страхотни! Електронните книги дори нямат картинки на корицата.

Един електронен четец има външен калъф, който може да е в какъвто ти душа иска десен; второ има desktop картинка, която стои на екрана, докато е изключен. И трето – много електронни книги съдържат корицата във файловете си. До тук преброих три различни картинки – колко точно има в една хартиена книга?

13. За книжките книги не ти трябва Wi-Fi, нито зарядно.

Нито пък за електронния четец! Веднъж качени, тези книги стоят на устройството докато собственикът не реши да ги премахне. Освен това зареждането им на самия четец може да се извърши и без наличието на каквато и да било интернет връзка. А батерията на тия джаджи издържа между 15 до 30 дена, според зависи по колко часа на денонощието прекарваш в четене. И не, никой не чете по 24 часа седем дни в седмицата 😉

14. Изключването на Kindlе-а не носи същото усещане за удовлетворение, както затварянето на книгата.

Усещането за удовлетворение идва от самата история, не от нейния носител. Но когато четенето се прави само защото е модерно, предполагам че няма никакво удоволствие от това да „цъкнеш“ копчето на Kindle-а. Виж, да изключиш Pocketbook-a носи далеч по-голямо удовлетворение. Сигурно е нещо в марката…

Един коментар

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: