„Лятото на невъзможните неща“ срещу зимата на вечната тъга – кое ще надделее?

Какво всъщност знаем за характера на Вселената? За същността на времето и пространството? Ами наясно ли сме със собственото си минало, та да можем спокойно да чертаем път към бъдещето? За Луна Синклер, млад учен и човек на фактите, всички тези въпроси ще губят смисъла си, когато дълго пазени семейни тайни биват разкрити, а самата Луна получава уникалния шанс да пренареди историята на живота си. Хвърлете и една любовна тръпка в микса и определено ще получите интригуващо четиво от доказалата се у нас писателка Роуан Колман, което ще ви държи в напрежение до самия си край.

Много харесвам подобен род романи, в които имаме прескачане между две времеви линии. Макар тук Колман да не е заложила на научно обяснение за пътуването във времето, или поне на някакво магично такова, все така получаваме любопитния ефект на пеперудата, където главната ни героиня променя нещо дребно в миналото, а после се завръща в настоящето, а последиците са се разраснали до нещо голямо и твърде значимо. И всеки път Луна трябва да се изправя пред морални дилеми и тежки решения, касаещи директно собствения й живот. Но пък и когато получиш шанс да пренаредиш хода на историята, за да спасиш най-любимия си човек на земята, би ли го подминал така лекомислено? Не мислА! Добрата новина е, че и Луна е готова да направи и невъзможното, за да постигне целта си. Но дали всъщност цялата картина й е ясна в крайна сметка? Само финалът ще ви покаже.

Едно горещо лято, две времеви линии, неразкрито престъпление и толкова много премълчани тайни. Упорит физик ще прескочи границите на разумното и възможното, за да поправи пукнатините в семейството си и да даде втори шанс на една невинна душа, паднала жертва в ръцете на безскрупулен психопат. Но времето може да се обърне срещу Луна, ако младата жена не успее бързо да разреши загадката и да предотврати ужасното деяние над собствената й майка. Всичко зависи предполагам от това до колко госпожица Синклер вярва в способностите си. И дали умът й на физик ще се окаже пречка или пък жокер в точния момент? Не знам, не знам, пък и да знам – няма да ви кажа 😋

Този път няма да забравя да отбележа в поста поредния коричен шедьовър на Фиделия Косева – поздравления! ❤

Много благодаря на издателство Ера за предоставената възможност! Надявам се да видим на български език още от интересните романи на авторката 🙂

~ * ~

Оценка на книгата:

6 коментара

  • r2d2

    Хубава книга, но като всяка, която засяга пътуването във времето като тема, оставя много въпроси. Аз ще задам един чисто фактологичен – защо лелята Стефани наема точно адвокат Гилеспи да продаде къщата, след като преди това едва не е помогнала в убийството му, а след 30 години двамата едва ли не са стари дружки…

    • Калина

      Интересен въпрос. Този обрат и аз не съм сигурна, че го разгадах напълно. Ще ми се да вярвам, че виновникът се е променил в последния момент от свещеника на адвоката в следствие действията на главната героиня. Но едва ли това се е случило. Може би е пропуск от страна на авторката, не знам наистина.

      • r2d2

        Според мен този обрат не е вследствие на промяна на миналото. Гилеспи е извършителят от самото начало. Имах едно наум за него, защото авторката игра със свалени карти и още при първото му описание спомена небесно сините му очи. Сега препрочетох главата, в която сестрите се срещат с леля си и адвоката. Луна и Пия влизат „сред неловка тишина“, в момент в който двамата обсъждат нещо. Ще приема, че лелята все още изпитва голям страх от адвоката и се е видяла с него, за да обсъдят дали да кажат истината на момичетата.

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: