Играч, ловец, хакер, пешка – колко различни лица може да придобиеш в една-единствена игра?

Името Мари Лу се върти около мен от няколко години, но все не й идеше ред да прочета нещо нейно. Нищо че държа у дома трилогията „Легендата“ от три години. Но определено се радвам, че се запознах с творчеството на Лу именно чрез „Warcross“. Откакто е на световния пазар, книгата жъне големи успехи. А от издателска къща Прозорец съвсем тихомълком ни подготвиха изненада с българския й превод. И трябва да отбележа, че са се справили блестящо с работата по текста. Но днес ще си говорим за историята зад думите, която наистина е прекрасна, оригинална и доста майсторски изпипана.

И така, атмосферата на книгата много напомня тази на „Играч първи“ – бъдеще със силно изразено разделение между бедни и богати, с напреднала технология, виртуална реалност с множество тайни и морален подтекст зад света на героите. Авторката също така е отделила време да обясни подробно как и защо се е стигнало да действителността, в която живеят персонажите, какво представлява играта Warcross и как технологията, която я поддържа, се е внедрила и е обсебила живота на планетата. Всичко това спомага неизмеримо много за въображението на читателя да се постави в света на Емика Чан и да съпреживява шеметните й приключения наравно с нея. Все пак най-добрият 3D генератор на изображения все така си остава човешкият мозък.

Останах изключително впечатлена от таланта на Лу, от начина й на поднасяне на историята, от самите персонажи. Хареса ми как предизвиква ума с етичния си и морален подтекст в наратива. Особено добре се бе справила и с интригата и мистерията в сюжета. За някои обрати се досетих сама, други ме изненадаха и ме хванаха леко неподготвена. Дилемата на Емика е толкова сложно изплетена, че да си призная самата аз не знам какво решение бих взела на нейно място в края на книгата. Ето защо силно се надявам бързо да видим българския превод на „Wildcard“ скоро след официалното излизане на продължението на поредицата. Чувам, че действието там е дори по-наситено с напрежение и обрати, отколкото бе в „Warcross“.

Не искам да изпадам в дълбоки и подробни размишления над книгата, за да не ви разваля удоволствието от четенето й. Определено това е история, която страшно много ми допадна, оплете ме в страниците си и със сигурност ме пристрасти към играта. Ще ми се да ви оставя сами да преминете всяко ниво, защото повярвайте ми заслужава си търпението и натрупания опит. „Warcross“ е начин на живот, не просто средство за развлечение, а персонажите и техните заплетени съдби допълнително ще ви държат в напрежение до самия финал на книгата. Че дори и отвъд него.

Хиляди благодарности към издателска къща Прозорец за предоставената възможност! ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

Един коментар

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: