Всички ние сме деца от кръв и кости

Нямах конкретни очаквания към тази книга, но колкото повече напредвах през страниците й, толкова повече магията и страстите на този нов свят превземаха моя собствен. Накрая получих история, която разтърсва душата, забързва сърдечния ритъм и взривява ума на читателя с хилядите си нюанси на фентъзи жанра. Адейеми е създала цяла нова фантазийна вселена, в която много умело е вплела реални политически и обществени теми, които не могат да бъдат подминати с лека ръка. Да, героите ни се надпреварват с времето и враговете си, яхнали огромни и страховити леопанери и пантенери, през вените им бушуват мистични сили, говорят с боговете и изпълняват сложни ритуали, но под всичко това лежи една основа на омраза, страх, гняв и безсилие в лицето на жесток подтисник. Ситуацията в Ориша не е по-различна от тази във всяка една империя в миналото или всяка една съвременна бедна страна, в която открито царуват хаосът и беззакоението. Емоциите и атмосферата са толкова ясно изразени и толкова описателни, че неминуемо се предават на настроението на читателя. Ето защо не е изненадващо как аз лично треперех като лист над живота на Зели и нейните приятели, плаках за загубите й и заедно с нея стисках зъби срещу изпитанията на боговете. Съдбата на Ориша остава забулена в мистерия до последните страници на книгата, а това, което отключва магията на Зели, е едва началото на приключенията й на континента.

Макар „Деца от кръв и кости“ да е едва първа книга от нова трилогия, Адейеми успява да напише роман с динамично действие, богата култура и пълнокръвни герои, осезаема атмосфера на брутална истина сред изумителни фентъзи сцени. Увлекателният стил на разказа, както и реалистичното предаване на емоциите и преживяванията на персонажите, освен че карат косъмчетата по тила да стоят перманентно изправени, са и директна предпоставка за читателя да се почувства като пълноценна част от приключението. Така, когато дойде ред да затворим и последната страница от романа, няма как да не усетим онази позната болка в сърцето, когато изпращаме нещо любимо далеч от нас. Зели и компания, както и прекрасните земи на Ориша, ще ми липсват и вярвам че ще бъдат постоянен спътник на мислите ми за дълго време напред.

„Всички ние сме деца от кръв и кости.
Всички сме оръдия на мъст и добродетел.“

СпойлерЧЕнека си поговорим за Инан. Е, ще кажа по няколко думи и за другите герои, но престолонаследникът на Ориша най-силно ми дълба нервите по време на прочита на историята. Личеше си, че е момче с пречупена психика, което вече не може да направи ясна разлика между добро и зло. До последно не спря да се лашка между манипулациите на околните и обърканото си съзнание, което му коства не само собствения му живот, но и застраши бъдещето на страната, за която толкова отчаяно се бореше и в името на която извърши всичките си предателства. Не мога да понасям характери като неговия – страхливец с промит мозък, който не може да проумее корена на злото, вилнеещо около него. Съдбата му в края на книгата бе напълно заслужена по мое мнение.

Зели и Амари са като духовни сестри близначки, макар на пръв поглед да нямат ни една допирна точка. Но и двете са борбени, чувствителни и неустрашими души, които притежават силата и куража да променят облика на своя свят. И двете преминават през духовни израствания, които ги подготвят за новата им роля в Ориша.

Тзеин, братът на Зели, е вероятно най-малко впечатлителният персонаж, може би защото единствен той не получи шанс да ни разкаже историята от своята гледна точка. Винаги беше на заден фон, неизменно присъствие, но някак като атрибут, а не толкова като отделно човешко същество, от което зависи нещо в развитието на действието. Не го казвам с лошо, дори напротив – бих се радвала в следващите книги да видим повече от него на мястото на хленчещия Инан. Всъщност всеки друг би бил за предпочитане пред Инан така като се замисля…иии край на спойлерчето.

Определено останах силно впчетлена и крайно очарована от историята на Адейеми. Трогна ме и ме плени в мрежите на случващото се толкова силно, че още преди да стигна края вече знаех че съм влюбена в „Децата“ на Ориша. Наративът те кара да осмислиш толкова много неща от реалния живот на фона на фентъзи сюжета. Най-важният извод е именно този, към който и самата авторка апелира в своите бележки – промяната започва от индивида, винаги трябва да се бориш срещу неправдата, дори да си сам в тази борба. И да, един човек прави разликата.

Благодаря ви, издателство Егмонт, че повярвахте в тази история, и най-вече че ми дадохте възможността и аз да се запозная с нея! ❤

~ * ~ 

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: