Таг: Книжен мазохизъм

Ахой, приятели! 🐞

Адашката ме отбеляза в този таг – дали защото знае, че обичам тагове, дали защото подозира, че поради малкия брой въпроси няма да го забавя дълго, не е много ясно – така че предлагам да се впускаме директно в книжния мазохизъм на „Четат ли двама“ и „Bookadore“ и да видим какви ще ги сътвори болното ми съзнание:

1. Книга, която не ми е харесала, но въпреки това съм завършилa:

Като цяло дори да не ми допада съвсем това, което чета, завършвам книгата до край, за да имам адекватни аргументи в ревюто, което пиша по-късно. Разбира се, има и такива заглавия, които въпреки големия зор, не успявам да завърша до край. Но в началото на читателската си кариера имах не един и два негативни книжни сблъсъка, които докарах до финалната страница – например „Паднали ангели“, „Любов по време на глобално затопляне“, „Неутолимо желание“, „Сирената“, „Beautiful Burn“ и „Beautiful Funeral“.

2. Автор, който продължавам да чета, въпреки че вече не ми е толкова любим:

Абе честно казано като ми омръзне, значи ми омръзва и го зарязвам, но да речем че дочетох поредицата за Братята Мадокс на Джейми Макгуайър малко насила, защото вече в последните творби започваше да си смуче пръстите за драми. Също и Касандра Клеър, която не ми е толкова любима, но хвърлям по едно око на нейното драскачество. О, и Стивън Кинг – Кралят, на който хич не се прекланям, но чета от време на време, за да съм наясно за какво иде реч в екранизациите, които гледам.

3. Книжен навик, от който се дразня, но продължавам да правя:

Оставям книгата с лицето надолу, разкрачена, когато искам да отбележа докъде съм стигнала, защото ставам за мъничко да свърша някоя работа. Понякога работата се отича, защото лесно се разсейвам, и книжката ми страда от това кощунство. Аз съм чудовище, знам…

4. Неща в ревюта/видеа, които не харесвам, но упорито чета/гледам:

Не обичам, когато ревюто е съставено от 90% преразказ на историята. Това не ти дава никаква реална информация за качеството на сюжета и дори те пълни със спойлери. Не ми харесва и когато текстът е написан със заучени фрази за възхвала, само защото книгата ти е била дадена от издателство. Винаги съм казвала на хората, с които работя, че ще напиша честно ревю. Понякога то е малко критично, самата аз се опитвам да се аргументирам достатъчно адекватно, за да не се получи безпочвен хейт, но реално погледнато дори нещо да не ми хареса, в 90% от случаите то е в самата история и не виждам защо това би трябвало да обижда издателите. Всички имаме различни вкусове в крайна сметка 🙂

Нещото, което най-силно не харесвам обаче, е липсата на редакция и коректура както в блогърските текстове, така и в литературните. Тук-таме някоя грешка се случва да пропуснат уморените очи, но целият текст да е пълен с тях – съжалявам, но това вече ми танцува по нервите. Не претендирам за космически знания в областта, съзнавам, че самата аз сигурно допускам достатъчно такива грешки къде поради незнание, къде поради умора, но все така това си остава нещо, което ми прави силно впечатление в чуждите текстове.

5. Кажете своя книжен мазохизъм:

Ами май и аз като Рая ще посоча болестното затрупване с книги, които физически нямам време да прочета, но знам, че искам да имам. Сега. На момента! И три години по-късно започва поредното голямо разчистване…

Но за да има и нещо различно, все пак ще посоча като мазохизъм стоенето до късно нощем (или рано сутрин), когато някоя история те е завладяла до безпаметност и просто трябва да я завършиш или ще умреш. Естествено, за мен това не е чак толкова негативна черта, но лишеното ми от сън тяло е на друго мнение. Опитах се да споря веднъж, но уви – изгубих…

~ * ~

Не съм много в час вече кой е тагнат и кой не, така че ще посоча Силвия от My Books are My World , Хриси от Irein Books Blog и Теди от Books are Magic, ама това съвсем не значи, че който и да си ти, там някъде навън, и искаш да направиш това предизвикателство, аз бих застанала на пътя ти. Дори напротив, адмирирам смелостта ти и с удоволствие ще прочета отговорите ти 😋

Кали, край!

3 коментара

  • nightwithbooks

    Оооо Много съм съгласна с всичко. И за Касандра и всички останали, които и правят компания в този отговор, и за преразказите. Аз също си оставям така книгите и се ядосвам като се разжлямбят хе хе, но поне не ги забравям.
    Дес.

  • Стефани Данаилова

    Удобно или не,и аз ще се включа,защото ме заинтригуваха въпросите.
    1.Няма книга,която да не ми е харесала и да съм я чела насила. Зарязвам смело и минавам напред. Животът е твърде кратък за количеството книги,които искам да прочета,за да се затормозявам. Ако някога изпитам нужда-ще я почна пак.
    2.Може би Дан Браун-„Произход“-ът му яко ме затормози и даже още не съм го дочела.
    3.Нямам такъв,който да дразни мен. Обсебващата ми любов към четенето може би дразни съпруга,но…това си е негов проблем.
    4.Избягвам да чета ревюта-ако не ми хареса чуждото мнение,ще се издразня излишно,ако ми преразкаже книгата-още повече. Затова,предпочитам да си съставя мнение сама. След прочитането на дадено произведение може да прочета кой какво е видял в него. Но предварително -вече не.
    5. Очевадно мазохизмът ми е сходен на Вашия-книги,книги книги. Обожавам да чета-навсякъде и по всяко време. Книгите са моя антидепресант.

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: