Полунощ в книжарница „Блестящи идеи” или когато книгите започнат да говорят от отвъдното

Обичам да разнообразявам с трилъри от време на време, не са ми особено любими, защото им липсва задълбочената емоционалност, която намирам сред предпочитаните от мен жанрове, но пък задоволяват друга моя черта – огромното ми любопитство. Ето защо подбирам внимателно заглавията, които чета, защото търся неразгадаема загадка, която да ме държи в напрежение до края на книгата. Книжарският трилър на Софтпрес не ме разочарова в това отношение – още с началото си ни потапя в мрачния лабиринт на миналото на нашите герои и ни води слепешката през него, като след всеки завой достигаме до още и още въпроси относно живота им. Докато накрая стъклените стени, зад които се крият от толкова време, не рухват с гръм и трясък и не ни разкриват цялата грозна истина.

Хареса ми елементът с книгите и посланията на Джоуи към Лидия. Хареса ми и как плавно и постепенно тайните на миналото изплуваха, за да залеят привидно спокойния и подреден живот на героинята. Особено силно ми допадна начинът, по който авторът бе преплел съдбите на персонажите си до степен, която толкова очевидно прикриваше очеизвадното, че отговорът на загадката през цялото време е бил пред очите ни. Авторът много умело държи публиката си в напрежение по пътя към истината, изразян в десетките заглавия на книги от книжарницата. И когато всичко излиза на яве, разбираме за пореден път как децата плащат горчивата цена за греховете на родителите си. Всичко, което им остава, е да се научат да живеят с последиците от това.

Силен и интригуващ роман, леко плашещ и зловещ на правилните места, точно както трябва да бъде един трилър. Със сигурност е четиво, с което можете бързо да убиете няколко часа и да се насладите на загадката, която разбулват главните герои. И все пак има две неща, които някак не ми бяха в темпото на историята, нито в тон с атмосферата, но които все пак преглътнах лесно на фона на цялостното усещане от книгата. Следват малко спойлери, така че четете на своя отговорност:

Честно казано развръзката на мистерията ми бе малко банална, в стил Холивуд. Пак беше интересно и провокативно, но някак очаквах нещо маалко по-нестандартно от автора. Но предполагам, че като за дебютен роман всичко е точно. Другото, което не ми допадна като сюжетно решение, бе разривът в отношенията на Лидия и досегашният й приятел. Малко излишно бе да се вкарва и любовна драма на фона на всичко останало, но се радвам, че Съливан поне не реши да обвърже Лидия и Радж, макар да се загатна в края, че може би това е евентуалното им бъдеше. От друга стана посланието на това решение е че може би единственият човек, който може да приеме и заобича демоните ти, е този, който е станал неволен свидетел на създаването им. Или нещо такова, знам ли, не ми се философства чак толкова над проблема, просто знам, че не ми харесва да си представям тия двамата във връзка 😃

Крайната ми оценка е, че определено бих ви препоръчала този трилър за лятната почивка. Самата книжка е доста симпатично оформена, корицата е божествена, а сюжетът е достатъчно интригуващ и пленителен, та да бъде добра компания край морето, в планината или където и да решите да разпуснете тази година. Освен това историята се развива сред книги и заклети книжни червеи, та просто няма как да не я почувствате поне мъничко близка до сърцето.

Искрени благодарности на издателство Софтпрес за предоставената възможност! ❤

~ * ~ 

Оценка на книгата:

Един коментар

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: