Top 5 Wednesday: Books You Liked with Tropes You Usually Hate

Хайде пак дойде онова време в седмицата, в което класираме книги по невероятни признаци. Този път идеята е много добра – книги, които са се справили добре с тропи, които обикновено не харесвате в историите, които четете. Или иначе казано – онези клишета в литературата, които всъщност са били написани със стил. Сигурна съм, че отново ще пропусна нещо важно и ще се окаже, че изброените по-долу никак не са чак толкова дразнещи, но това е животът, предполагам – вечно изпускаш една възможност за сметка на друга. Уау, твърде философско стана, да преминаваме към не-хейта викам аз:

Любовта няма три страни

Любовните триъгълници – сещате се, онова клише, което всъщност никой читател не обича, но на което всички YA автори (предимно на фентъзи романи) залагат живота си? Надушвам го от километри и просто не мога да го понасям – толкова ненужно и безвкусно усложнение на сюжета просто не съществува! Е, оказа се, че има вариант, в който любовният триъгълник да е не само поносим, но дори някак оправдан. На всичкото отгоре да ти докара сериозни сърдечни мъки. Говоря за трилогията „Адски устройства“ от Касандра Клеър, която постави любовните триъгълници на съвсем ново ниво. И така и никой не е покорил тоя връх все още.

Геят, моят най-добър приятел

Не ме разбирайте грешно, никакъв хомофоб не съм, да си се обичат хората както си искат. Обаче напоследък стана някаква мода най-добрият приятел на момичето в историята да е гей. Няма лошо по принцип. Ама има и други типове хора, които могат да са ти приятели, само казвам. Малко да разнообразим клишето, а? Но отново, ето го примера, който показва, че за всяко клише си има изключение: „Без Хоуп“ от Колийн Хувър. Невероятна тийн история, която разглежда сериозни проблеми и която, като всяка друга книга на Хувър, е преизпълнена с емоции и много силни послания към читателя.

Влюбена съм, а той е богат

Сериозно?! Какво, мъжете, в които се влюбват героините на розовите романи, не могат да бъдат средностатистични мухльовци с нормална работа и без милиони в банковата сметка?! Добре де, осъзнавам, че никой не иска да чете за реални мъже от живота и все пак – всичките да са все едни преуспели, пък само да чакат любовта да почука на входната врата, е някак много крайно виждане според мен. Ама ей го на, някои успяват да минат отвъд това клише и да напишат нещо свястно. Като Саманта Йънг и „Дъблин стрийт“ например.

Имам суперсили, от които нищо не разбирам, но дайте ми да поведа революция и ще спася света

Малко дълго се получи, ама схванахте за какво говоря. Онези фентъзи истории (отново предимно от YA жанра), където водещият герой има суперсили, но поради някаква причина не е развил контрол над тях. Или пък тепърва ги открива. Все тая. Важното е, че само след 2 дена вече ръководи най-масовото движение против властта, Съпротивата не може и да си представи как е просъществувала толкова без напътствията на тоя персонаж и като цяло спасението на света виси на крепките рамене на едно хлапе. Обаче истории като „Тъмна дарба“ и „Лукс“ например разбиват на пух и прах подобни клишета и показват на читателя, че светлина в края на тунела все пак има.

Ти си нашата единствена надежда… но нищо няма да ти казваме

Сещате ли се? Когато героят трябва да бяга, да стигне някъде, да направи нещо, обаче защо и как никой не му обеснява, всички крият истината от него и той сам трябва да открие отговорите на въпросите си. Или някой му ги сервира в последния, напълно неподходящ момент от приключението. Схванахте идеята, нали? Да, обаче едно съвсем прясно четиво ми показа нещата от съвсем друг ъгъл – „Не пускай ножа“ от Патрик Нес беше експеримент за мен и то много успешен. Сега нямам търпение за продължението и нещо ми подсказва, че ще потърся и други творби от автора. Търсенето на отговори можело да бъде много интересно…

Ей, стигнахте до края! Ами това беше, нищо интересно тук долу. Хайде чао и довиждане! 🤓

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: