Top 5 Wednesday: Redemption Arcs

Топ 5 в сряда – изкуплението на героите.

О, да! Това е тема, която силно ме заинтригува – веднъж, щом разбрах за какво иде реч, разбира се. Основната идея е, че това са герои, които първоначално са били представени в сюжета като антагонисти, но в процес на развитие на историята са получили шанс да изкупят греховете си и да станат протагонисти. Или възможно най-близкото до това, според възможностите им. И така, да започваме:

Хардин Скот, „След“ (Ана Тод)

О, Хардин! До ден-днешен си остава пълно леке в моите очи въпреки израстването, което в крайна сметка постигна след безчетните драми с Теса. Може би проблемът ми с това момче произлиза именно от този развой на събитията – три тухли и половина Тод ни показва една отвратителна, егоистична и арогантна версия на Хардин, който не спираше да наранява Теса с поведението и думите си. Фактът, че не я нарани физически или пък че не й изневери по никакъв начин не компенсира емоционалния тормоз, на който подложи това невинно (и доста наивно) девойче. Да се върнем на темата обаче – три тухли и половина виждаме Хардин като задник, а после в рамките на 20-30 страници научаваме за израстването му, за очовечаването му, за осъзнаването на глупостите, които е вършил и за посвещаването му на Теса. Е, няма как да мразиш един персонаж за 2000 страници, а след това след 20тина да го заобичаш. Не ми бе достатъчно, Тод! Но фактът си е факт – Хардин Скот бе превърнат от анти в просто герой.

Рисанд, „Двор от рози и бодли“ (Сара Дж. Маас)

Аааааааааах, Рисанд! Само като му чуя името и се разтапям. Дори не съм сигурна, че така и някой го видя като истински злодей в първата книга на феноменалната поредица. Аз лично бях със смесени чувства, клонящи по-скоро към положителни, отколкото към отрицателни. Единствените ми резерви с него бяха да не вземе участие в нелеп любовен триъгълник, както често се случва в жанра. Но Маас е майстор на перото и не просто превърна Рисанд от антагонист в протагонист, но и успя да го издигне до нови висини на положителните образи в литературата, докато в същото време обърна полюсите за Тамлин, първоначалният й „добър“ герой. Ох, ето че пак ми се дощя да прочета поредицата…

Лоркан Салватер, „Стъкленият трон“ (Сара Дж. Маас)

Хмм, някакъв модел на предпочитание към автори се заформя като че ли тук. Така де, не е като да съм крила афинитета си към творчеството на Маас. Както и да е, да се върнем на темата – Лоркан е герой, който си беше отявлено зъл и бездушен докато една конкретна девойка не пресече пътищата си с него и не реши да го очовечи. Добре й се получи, макар и с известно закъснение. Все пак вярвам, че изкуплението на Лоркан тепърва предстои, но това не ми пречи да го посоча като бъдещ протагонист в сагата за Селена Сардотиен.

Лираз, „Създадена от дим и кост“ (Лейни Тейлър)

Някой ден ще препрочета и тази история и ще преживея наново всички буреносни емоции, които тя носи със себе си. Обожавам я! Лираз конкретно не е точно зъл или дори лош персонаж, но за известно време бе застанала откъм грешната страна на войната. Важно е обаче какви решения взимаме, когато стане наистина напечено и ситуацията е на живот и смърт. И както се оказва, една песен е способна да преобърне света. Дори и това да е вътрешният свят на конкретна личност – промяната все трябва да започне от някъде, нали?

Стикс, „Нощни ловци“ (Шерилин Кениън)

Може би най-силно въздействалият ми обрат в отношение към литературен персонаж. Обожавам Стикс, а историята му е покъртителна, убийствено драматична и толкова наситена с емоции. И любов. Първоначално представен ни като буквално злия брат близнак на протагониста Ахерон, книгата на Стикс ни разкрива толкова много за миналото и тегобите му, че някак любовта и съпричастието към Аш почти взеха обратен завой и бяха на косъм да се превърнат в негодувание и антипатичност. До ден-днешен изпитвам истинско затруднение в решението си кой брат е получил по-тежка съдба. Може би е по равно, не знам. Но книгата на Стикс е именно историята, която най-силно съжалявам, че няма да стигне до българския читател, защото е истински феномен в поредицата за Нощните ловци.

 

О, я виж ти – все пак успях да посоча цели 5 литературни имена по темата. Това си е повод за празненство. Отивам да се почерпя, а на вас ви желая приятен ден! 😘

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: