„Wayfarer“ и краят на едно пътешествие през времето. Или едва началото на приключението, наречено живот.

Проклятието на поредиците – когато се наложи да чакаш твърде дълго между завладялата те история и нейното продължение, очакванията невинаги остават оправдани. В случая „Пасажер“ бе един истински феномен за мен като сюжет, герои и разразилите се чувства между тях. Уви, продължението на дуологията – „Wayfarer“ – някак не успя да ме впечатли така силно и да застане равностойно до предшественика си. В никакъв случай не квалифицирам мнението и преживяването си от прочита като негативно, но и със сигурност не бе това, което се надявах да срещна между страниците от Бракен.

Липсваше ми израстването на героите, което обикновено се наблюдава в този род истории. Може би краткият брой заглавия в поредицата има силно влияние над това, но все пак Ета и Никълъс се оказват затворени в един и същи кръговрат от чувства, страхове и вътрешни съмнения, като позволяват на враговете им за пореден път да се разполагат с тях като с кукли на конци. От друга страна непрекъснатото им тюхкане лишава читателя от възможността да се наслади на историческите забележителности в поредното пътешествие на персонажите. А те наистина посетиха някои впечатляващи места по време на интригуващи събития и епохи.

За сметка на тези негативи обаче Бракен все пак е написала красив и пленителен разказ в напълно свой стил. Успява да ни представи нови образи, с които да се увлечем по нови емоционални въртележки. Разкриват ни се загадки и легенди, които могат да се окажат съдбоносни за живота на пътешествениците. Времето ще промени облика си не един или два пъти, и в крайна сметка единствено саможертвата на любим човек ще се окаже решението на глобалния проблем в историята. Но това нямаше да е романтична история, ако всички завършат разделени един от друг, нали? Или пък знае ли човек – в „Ромео и Жулиета“ главните персонажи умират, какво разбирам аз от романтика?!…

Макар „Wayfarer“ да не ми даде това, което исках, от развоя на събитията, книгата пак си бе едно своеобразно приключение, което се радвам, че изживях заедно с Ета и Никълъс. Не липсваха интригуващи обрати, любопитни разкрития на интриги, екшън, любов и страстна размяна на реплики. Краят си беше като по холивудски захаросан, но с достатъчно книжна красота, та да е всъщност перфектен. И реално май най-голямото ми разочарование е, че няма да видим историята на български език, та да могат повече хора да получат завършек на сагата, събрала две красиви души през гънките на времето и препятствията на околния свят.

~ * ~

Оценка на книгата:

2 коментара

  • vstranatanaknigite

    Здрасти. А има ли някаква информация дали продължението ще излезе на български? Много харесах „Пасажер“ и ще се радвам да прочета продължението на роден език.

    • Калина

      Привет! 🙂
      По последни сведения продължението няма да се превежда за съжаление.

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: