Любовта отвъд външния вид в „Прикачен“

Поредната мега добра история от Роуъл! Невероятна просто, винаги ме изумява как успява да вземе нещо толкова банално като ежедневието и да го превърне в бестселър, защото е истинско, защото е написано уникално, защото никога не знаеш как ще завърши всичко накрая! Роуъл има талант, и то какъв – разказва за такива неща от живота, които се случват всеки ден и които някак в същото време са нереални като стечение на обстоятелствата и характерите. А героите на Роуъл са просто душички, няма как да не се влюбим в тях от първите страници.

Ето например Бет и Дженифър – двете си пишат лични имейли, използвайки служебната поща въпреки, че официално им е забранено да го правят. А нещата, за които си пишат, са хем забавни, хем тъжни, и винаги сто процентово истински и извадени от страниците на живота. Бет има дългогодишна връзка с музикант, с когото обаче не може да види в бъдещето си сватба и деца, а отчаяно иска и двете. Дженифър пък има съпруг-мечта, но все още не се чувства готова за следващата стъпка в семейния им живот, а именно да си имат бебе. И тогава, около настъпването на новото хилядолетие, животите и на двете се обръщат с краката нагоре и всяка открива, че всичко си идва с времето, макар и не винаги да те пита подготвен ли си за това или не.

Линкълн заема длъжност, която никак не му харесва, но която му позволява да спести пари и да си стъпи на краката, отправяйки се към своята независимост. Той трябва да чете чуждите имейли на работа, включително тези на Бет и Дженифър, за да санкционира тези от служителите, които използват неправомерно служебните си пощи (включително Бет и Дженифър). Но да се рови в писмата на непознати хора никак не му допада и Линкълн гледа работата си леко през пръсти, но не и когато стане на въпрос за Бет и Дженифър. Тяхната кореспонденция искрено го забавлява и съвсем скоро той открива, че започва да харесва двете момичета без дори да ги познава. А преди още да е зърнал Бет и за секунда той вече знае, че е влюбен в нея. Лутането му между имейлите на своите колеги и осмислянето на миналото му, както и непрекъснатото побутване от страна на сестра му, мобилизират Линкълн и той с малки, но стабилни крачки, започва да върви към едно бъдеще, където всичко, което някога е искал, го чака търпеливо.

Както казах в началото, Роуъл няма слаби книги. Харесва ми уникалният й стил на писане, харесва ми как книга с книга нямат нищо общо помежду си, и още повече ми харесва как всяка книга е за различна възрастова група, но е способна да трогне читатели на всяка възраст. Харесва ми несигурността в историята, тръпненето как ще свърши книгата, макар в едно да сме сигурни – краят ще е според историята, а не винаги щастливият край е подходящ завършек за съжаление. Реализмът на книгите на Роуъл ни гарантира и един истински край, наситен с емоции и определено съпроводен от една кутия носни кърпички за всичките тия сълзи, били те от радост или тъга.

И понеже съм страшно пристрастна стане ли дума за Рейнбоу Роуъл (то и името й е мега яко да му се невиди), давам на книгата 6 от 5 звезди – всъщност й давам цялото небе със звезди, защото книгата си го заслужава. Стискам палци авторката да продължи да твори, а Егмонт да продължат да я издават, защото аз определено ще продължа да я чета!!! 🙂

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: