Когато хвърляш светлина само върху недостатъците си, „Най-доброто в теб“ ще остане в сянка

Нали знаете как обикновено любовните истории започват с тежки драми, неразбирателство, нагаждане на характери, проявя на упорство и гордост, докато накрая и двата персонажа поддадат под напрежението от чувствата си и просто се отдадат един на друг? А после следва заветното „И заживели щастливо“? Знаете го този сценарий, срещали сме го в почти всеки романтичен филм, сериал и книга. Така, сега си представете, че Колийн Хувър поглежда този сценарий, прочита го от кора до кора, изучава всеки трик и накрая… го изгаря. След това си прави мастило от пепелта и пише тази история. История, която започва с щастие, надежда и толкова много любов. А след това виждаме, че действително любовта не винаги е достатъчна, за да устоим на моментите от пета степен в живота. И после следва рев, рев, рев. Знаете, типичната Хувър-ска история.

Тази книга е тъжна. Адски тъжна. И толкова противоречива. Написана в присъщия стил на авторката „преди-сега“, читателят непрекъснато се мята между безоблачното щастие в началото на връзката на Куин и Греъм към депресиращата реалност на брака им седем години по-късно. Напред-назад, тъжни-щастливи, рев-усмивки, ще ме побъркаш, Колийн!!! Толкова малка книжка – едва 250 страници – а пълна с толкова много емоции, красиви и адски грозни моменти от една връзка, построена върху крехките основи на мечтите. Но когато реалността удари силно и те притисне към земята така, че дъх да не можеш да си поемеш, какво се случва със „съвършения“ живот, който си си представял? Куин и Греъм ще преминат буквално през ада, за да открият най-доброто решение, което работи за техния брак. Или пък не – може всички да умрат накрая. Нали знаете, в стил Ромео и Жулиета. Не е като Хувър да не обича да ни стряска в сюжетите си…

Както във всяка друга история, и тук авторката разглежда проблемна ситуация от ежедневието и бита на обикновения човек, придавайки й своеобразен развой на събитията, така че всички да са относително доволни от крайния резултат. Нищо съществено не ви казах. Нека опитам отново – Хувър взима темата за (спойлер!) безплодието, липсата на комуникация, тъгата от разбитите надежди, засилва това на макс в отношенията между две сродни души, хора, буквално създадени един за друг, но отчуждили се с времето, всеки неспособен да направи щастлив другия така, както в началото на връзката им. Само че именнно там се крие разковничето – отдавайки твърде голямо внимание на недостатъците и нещастието в брака им, Куин и Греъм напълно забравят колко много щастие и съвършено несъвършенство има в любовта им.

КО-МУ-НИ-КА-ЦИ-Я. Комуникация, хора! Ако трябва да посоча само един извод от тази книга, то това е комуникацията и жизненоважното й значение за всеки род взаимоотношения. Говорете високо и ясно, и безпардонно, и открито, и без всякакви задръжки, защото (изненада!) никой не може да чете мисли! Знам че звуча, все едно ви се карам, но всъщност се карам на героите в историята. Да, ситуацията между тях е мега тъжна и болезнена и толкова, толкова съкрушителна, обаче отказът да говорят за проблемите си, дългогодишното отлагане на намирането на компромис в ситуацията правят нещата в пъти по-зле между тях. Докато любовта им не стане грозна, болезнена и пълна със съжаление. Ама нали е любов, дори и така намира начин да надделее над нещастието.

Все така най-доброто от Хувър за мен си остава „Жестока любов“ и „It ends with us“. Не ме разбирайте погрешно обаче, тази история също ме помете емоционално и ми разби сърцето поне половин дузина пъти преди да го възроди от хилядите парченца. Хареса ми истинността и суровостта на чувствата, разиграли се между Куин и Греъм. Хареса ми, че приказката имаше нещастен край преди да поеме по нов, щастлив път. Хареса ми, че въпреки болката, любовта все пак устоя на урагана от шеста степен, който заплашваше да разпокъса всичко. Хареса ми автентичността на историята, на образите, на ситуацията. Всичко ми хареса. Даже и крокодилските сълзи, които пролях между страниците.

Сърдечни благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност! ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: