• Никой не бива да носи сам „Вселената на раменете…“ си

    Ще ми се да бях прочела тези истории още преди години. Когато бях тийнейджърка, когато бях в гимназията и особено когато смятах, че светът свършва с всяка моя драма. Последното не се е променило особено, но по всички останали параграфи щях да оценя дълбоко помощта от тези автори, от техните истории и от силата на техните герои. Щях да почерпя поуките в края на всеки разказ. Или поне така ми се ще да вярвам. Но каквото и да е положението, то не променя факта, че „Вселената на раменете ми“ е поредната прекрасна тийн история, която ще разтърси света ви и ще ви отвори очите за тривиалните на пръв поглед проблеми…

  • Открийте малките неща с „Всички наши места“

    „всички ние сме сами; затворени в телата и в собствения си ум, и всяка компания в този живот е мимолетна и изкуствена…“ В анотацията на книгата пише: историята на момиче, което се учи как да живее от момче, което иска да умре. Не бих могла да го кажа по-добре. Това наистина е книга, която те кара да се замислиш. Книга, която смело поставя въпроса как да продължиш напред, как да не изгубиш себе си, след като си изгубил най-близкото до сърцето си. Как да се върнеш към живота, но без да забравяш хората от миналото. Защото вечно ще носиш техния отпечатък върху душата си. Финч е харизматична, отворена към живота…