• Дори мракът отстъпва пред светлината от „Кулата на зората“

    ~ Ревюто съдържа леки спойлери ~ Първото и най-важно нещо, което трябва да знаете за мен и тази поредица (освен че я обожавам!), е че не харесвам Дориан… и Каол. В началото страшно много подкрепях връзката между Селена и Каол, но с развитието на историята и наборът от идиотщини, които Каол вършеше в името на честта и дълга и бла-бла, този персонаж ми стана крайно антипатичен. Така че някак бях напълно щастлива, когато не го срещнахме и на една страница от „Империя на бури“. Сара обаче реши, че са ни нужни цели 730 страници история само с Каол и неговото мрънкане и самосъжаление и аз като върл неин фен кротко…

  • „Двор от крила и разруха“ – емоционално опустошителният финал на една епична история за любов, война и магия

    „Кошмар“, обясних на Тамлин. Но аз бях кошмарът. Фейра е тук, за да сее разруха. Фейра е тук, за да отмъщава. Фейра е тук, за да бъде кошмара на всички нейни врагове. И, човече, колко добре се справя само с ролята на Велика господарка на Двора на Нощта! Веднага щом затворих „Двор от мъгла и ярост“ започнах да предвкусвам триумфа на Фейра над предателите в Двора на Пролетта и определено не бях разочарована от майсторството, с което героинята изигра картите си зад вражеската линия. С всяка следваща стъпка, с всеки следващ прочетен ред усещах адреналина от двойните й игри в собствените си вени, усещах яростта и негодуванието й срещу все…

  • „Двор от мъгла и ярост“ – мечти от звездна светлина, понесли се на крилете на нощта

    Възможно най-невероятното продължение, за което бих могла да се надявам! Разби всичките ми представи и предположения. И ме остави на тръни (да, играта на думи е умишлена) до самия край, който пък беше отвъд всякакви очаквания. Не мога да си представя как ще удържа фронта до излизането на трета книга… И така – започвам с размишленията над персонажите: Люсиен, понеже никога не съм го харесвала, ще бъде първи. И в тази книга продължи да се изявява като безхарактерно, безгръбначно елфче, което го бива само да прекланя глава пред господаря си, дори и да не е съгласен със заповедите му. Държанието му към Фейра никога не е било продиктувано от любов…

  • „Двор от рози и бодли“ – трънливият път към извисяването на едно храбро момиче

    Поредният литературен шедьовър на Маас. Историята бе просто невероятна, макар и плътно следваща сюжета на „Красавицата и Звяра“. Разбира се, написана за големи деца, историята придобива съвсем нов облик – освен романтична, тя е още и леко мрачна, зловеща на моменти, скандална в други, и изпълнена с драматични обрати. Маас е успяла да представи блестящи и напълно реалистични четири различни свята – богатият живот на човеците, бедното и мизерно съществуване на злочестите хора, мирният и красив свят на добрите елфи и мрачните селения на Амаранта – злата кралица на елфите. Всеки свят е толкова живописно представен, че читателят не усеща прехода от единия към другия и буквално бива погълнат от…

  • „Острието на асасина“ е по-остро от всякога, а жаждата за кръв на една легенда тепърва предстои да бъде утолена

    „Цялото й тяло бе осеяно с белези – малки и големи. Не даде никакво обяснение за тях и Ирен остана с впечатлението, че ги носи със същата гордост, с която някои жени носеха най-изтънчените си бижута.“ Толкова съм свикнала с Елин Галантиус, че бях забравила Селена тотално. Е, все виждаме по някой и друг проблясък от нея в машинациите на Елин, във военните й стратегии, в движенията й на бойното поле. Но този сборник от разкази ни дава пълнометражна картина на асасина Селена Сардотиен, на сянката, преследвала улиците на Рифтхолд дълги години, на легендата, будеща страх у толкова много хора. Селена е мрак, огън, кръв, остри ръбове, чепат характер, пиперлива…