• Когато хвърляш светлина само върху недостатъците си, „Най-доброто в теб“ ще остане в сянка

    Нали знаете как обикновено любовните истории започват с тежки драми, неразбирателство, нагаждане на характери, проявя на упорство и гордост, докато накрая и двата персонажа поддадат под напрежението от чувствата си и просто се отдадат един на друг? А после следва заветното „И заживели щастливо“? Знаете го този сценарий, срещали сме го в почти всеки романтичен филм, сериал и книга. Така, сега си представете, че Колийн Хувър поглежда този сценарий, прочита го от кора до кора, изучава всеки трик и накрая… го изгаря. След това си прави мастило от пепелта и пише тази история. История, която започва с щастие, надежда и толкова много любов. А след това виждаме, че действително любовта…

  • Любовта отвъд външния вид в „Прикачен“

    Поредната мега добра история от Роуъл! Невероятна просто, винаги ме изумява как успява да вземе нещо толкова банално като ежедневието и да го превърне в бестселър, защото е истинско, защото е написано уникално, защото никога не знаеш как ще завърши всичко накрая! Роуъл има талант, и то какъв – разказва за такива неща от живота, които се случват всеки ден и които някак в същото време са нереални като стечение на обстоятелствата и характерите. А героите на Роуъл са просто душички, няма как да не се влюбим в тях от първите страници. Ето например Бет и Дженифър – двете си пишат лични имейли, използвайки служебната поща въпреки, че официално им…

  • „Wayfarer“ и краят на едно пътешествие през времето. Или едва началото на приключението, наречено живот.

    Проклятието на поредиците – когато се наложи да чакаш твърде дълго между завладялата те история и нейното продължение, очакванията невинаги остават оправдани. В случая „Пасажер“ бе един истински феномен за мен като сюжет, герои и разразилите се чувства между тях. Уви, продължението на дуологията – „Wayfarer“ – някак не успя да ме впечатли така силно и да застане равностойно до предшественика си. В никакъв случай не квалифицирам мнението и преживяването си от прочита като негативно, но и със сигурност не бе това, което се надявах да срещна между страниците от Бракен. Липсваше ми израстването на героите, което обикновено се наблюдава в този род истории. Може би краткият брой заглавия в…

  • Открийте „Тайната на океаните“ заедно с Алеа Аквариус и верните й приятели от Алфа Кру

    Поради някаква причина откакто тази книга е на пазара я промотирам като „заключителната част в трилогията за морското момиче“. Защо никой не ме поправи, по дяволите?! То си било цяла сага тая история и „Тайната на океаните“ съвсем не слага край на приключенията на Алеа и приятелите й от Алфа Кру. Дори напротив – постила път напред за още премеждия и водни офанзиви с корабчето „Круцис“ и безстрашния му екипаж. Ето какво се случва в тази книга: Алеа продължава смело напред, пресичайки дълбините на океаните в търсене на отговори за морските хора, както и за собственото си семейство. И макар на пръв поглед да изглежда, че може би е намерила…

  • Съдба или варианти на нас крие пътят напред?

    Тази книга грабна вниманието ми от самото си обявяване в книжните среди. Допадна ми идеята за „какво можеше да бъде“, разгърната върху различните варианти на една двойка сродни души, предопределени да бъдат заедно. По един или друг начин. Но животът не прощава на никого и както изглежда Барнет ни показва именно това – суровата реалност на любовта в три нейни варианта. Очаквах малко повече романтика, малко повече художествена драма, малко повече от розовия цвят на литературата. И въпреки че не получих нищо от изброеното, в крайна сметка творбата на Барнет се оказа все така силно въздействащо и по своему драматично четиво. В края си историята не ме остави безучастна към…