• Съдба или варианти на нас крие пътят напред?

    Тази книга грабна вниманието ми от самото си обявяване в книжните среди. Допадна ми идеята за „какво можеше да бъде“, разгърната върху различните варианти на една двойка сродни души, предопределени да бъдат заедно. По един или друг начин. Но животът не прощава на никого и както изглежда Барнет ни показва именно това – суровата реалност на любовта в три нейни варианта. Очаквах малко повече романтика, малко повече художествена драма, малко повече от розовия цвят на литературата. И въпреки че не получих нищо от изброеното, в крайна сметка творбата на Барнет се оказа все така силно въздействащо и по своему драматично четиво. В края си историята не ме остави безучастна към…

  • „Връзка“ – един телефон, една снежна буря и двама влюбени, но забравили любовта души

    „Връзка“ е история за едно обикновено семейство със съвсем обикновени проблеми, разказана по един крайно необикновен начин. За Джорджи животът е ясен – обичай Нийл, обичай децата, работи мечтаната работа, бъди на върха на кариерата си. Цял живот е гонила една-единствена мечта – да пише собствен сериал. И когато възможността й се представя тя е повече от щастлива. Но не и Нийл. И както се оказва Джорджи има да учи още много за любовта, семейния живот и щастието, макар да е със съпруга си от 19 години. Добре, че на помощ идват спомените, Нийл от миналото и един жълт телефон. О, да – телефонът е в центъра на тази толкова…

  • „Фенка“ ни учи как да бъдем себе си без задръжки

    Думите имат огромна сила… И колкото повече биват изричание, толкова по-голяма мощ придобиват… *** Имаше чувството, че плува в думи. Че понякога се дави в тях. Страхотна история! И страхотна авторка! Така добре описва ситуациите, така хубаво влиза в главите на героите си – имам чувството, че мога да уловя мислите им с ръка. И всичко е така реално – знаеш, че може да се случи, че се случва някъде там в този момент, че се е случвало с теб. Аз съм Кат, признавам. Може би не на сто процента, но покривам голяма част от образа. И съм сигурна, че не съм сама – всеки е открил поне частичка от…

  • „Наръчник за употреба и експлоатация на мъжа“ – сериозно, не мога да ви измисля по-добро заглавие от това!

    Да ви кажа нехудожествената литература е горе-долу последното четиво, което бих избрала сама за себе си. Като цяло обичам да ме баламосват с приказки за митични същества, перфектни мъже и любимите ми YA истории, в които преодоляваме себе си и околния свят, за да намерим щастието. Такива приказки – за невъзможни неща. Обаче от време на време се появява някое интригуващо заглавие като това на Симеон Колев, което просто грабва вниманието и те кара да се замислиш. По препоръка на самата Рада Петрова (❤) моето мислене не продължи дълго. Ето как прочетох този наръчник. И останах крайно доволна, че го направих. Макар самото заглавие да предполага закачливи и забавни насоки…

  • „Двор от скреж и звездна светлина“ – историята продължава…

    Няма да ми омръзне и това е – никога няма да ми омръзне да чета Сара Дж. Маас! Човече, тази жена ти бърка в душата и завихря такива урагани от емоции, че буквално не можеш да дишаш след края на всяка нейна книга. Дори когато ти предлага кратки новели с на пръв поглед нищо забележително като развитие на действието. Но да си говорим за чувства, вътрешни демони и трудния път на възстановяването на мира след края на тежка война би могло да се окаже също толкова завладяващо четиво, както и всяко друго, наситено с екшън и разплитане на интриги. Или поне при Сара двете крайности са напълно равностойни. „Двор от…