• „Wayfarer“ и краят на едно пътешествие през времето. Или едва началото на приключението, наречено живот.

    Проклятието на поредиците – когато се наложи да чакаш твърде дълго между завладялата те история и нейното продължение, очакванията невинаги остават оправдани. В случая „Пасажер“ бе един истински феномен за мен като сюжет, герои и разразилите се чувства между тях. Уви, продължението на дуологията – „Wayfarer“ – някак не успя да ме впечатли така силно и да застане равностойно до предшественика си. В никакъв случай не квалифицирам мнението и преживяването си от прочита като негативно, но и със сигурност не бе това, което се надявах да срещна между страниците от Бракен. Липсваше ми израстването на героите, което обикновено се наблюдава в този род истории. Може би краткият брой заглавия в…

  • „Simon vs. the Homo Sapiens Agenda“ или как все още не можем да избягаме от default-ното мислене

    Саймън бе моят първи опит с аудиокниги и трябва да призная, че останах крайно очарована. Емоциите и усета на историята бяха почти равносилни на това да си чета сама книгата с тази разлика, че в същото време мога да си свърша куп домакински задължения без да изоставам от четенето. Но стига толкова за ползите от аудиокнигите. Нека всъщност ви разкажа малко повече за Саймън и защо е просто неминуемо да се влюбите в този прекрасен персонаж и неговата сладка и невинна история. Саймън Спиър е най-обикновено момче със страхотни приятели, модерно мислещи родители и леко досадни сестри, но никой, дори самият той, не може да отрече, че Саймън живее в…

  • „Елайза и нейните чудовища“ ни учи как да се справяме с чудовищата в собствената ни глава

    Тази книга има всичко, което търся и обичам в YA литературата, особено в частта с разглеждането на асоциално поведение. Макар че дали Елайза е наистина асоциална си остава отворен въпрос за обсъждане. Като цяло този род литературата ме печели главно с аутсайдерските си персонажи, преборващи ужасите на живота и в частност тези на гимназията. Като човек, който не би могъл да е по-щастлив, че е оставил гимназиалните си години далеч зад гърба си, тези истории ме карат да им симпатизирам по-дълбоко, да ги изживявам по-истински и честно казано да разбирам самите герои една идея по-добре от останалите читатели. Да, смея да твърдя, че успявам да вникна по-добре в логиката на…

  • „Confess“ е една история, пълна с любов, красиво изкуство и болезнени изповеди

    Подходих с голям интерес към тази история и разбира се никак не останах разочарована – е, не бе така емоционално разтърсваща като „Жестока любов“ или пък „It ends with us“, но това в никакъв случай не я направи по-малко интересна или пък оригинално изградена около дълбоко наболели обществени теми. Този път ще се постарая да не издавам нищо съществено като спойлери, така че стискайте палци! 🙂 Книгата започва и свършва със сцени, в които едно умиращо момче получава последен шанс да изрази любовта си. И макар да е едва на шестнайсет години, Адам изпитва също толкова силни чувства като всеки влюбен възрастен. Няма съмнение в това – за любовта няма…

  • „It ends with us“ слага край на всичко познато в любовта

    От сега ви предупреждавам, че ревюто ще съдържа спойлери! Просто няма как да предам всички емоции и чувства, които предизвика този текст в мен, без да навляза по-дълбоко в анализа му. Разбира се, мога да ви кажа, че историята е невероятно лична и дълбока, емоционално ангажираща и много, много истинска. Мога да ви кажа, че ако сте чели „Жестока любов“, то тя ще ви се стори като разходка в парка в сравнение с тази книга. Мога да ви кажа, че Хувър е създала силни и много ярко изразени личности, герои, в които ще се влюбите неизбежно. Мога да ви кажа, че тази книга ще ви държи будни до малките часове…